Определение № 9186 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бутик Изкушение“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Димитрова, против определение № 1651 от 03.07.2026 г. по адм. дело № 446/2026 г. на Административен съд Добрич, с което е оставено без уважение негово искане за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № 648/16.06.2026 г. на кмета на Община Каварна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че не е необходимо в настоящия процес настъпването на бъдещи вреди да бъде доказано, а следва да бъде обоснована само тяхната вероятност. Заявява, че самото изпълнение предполага демонтаж на обекта, който е със значителни размери и това ще доведе до неотстраними последици. Оспорва приетото органа относно характера на обекта и счита, че предварителното изпълнение ще доведе до неговото необратимо изменение, което ще затрудни защитата му и не може да бъде преодоляно чрез обезпечаване на доказателствата. Потвърждава тезата си, че с предварителното изпълнение ще бъдат засегнати и други обекти в имота. Счита за доказани вредите свързани със стопанската му дейност, тъй като обектът се намира в имот в който са разположени туристически сгради, а премахването му неминуемо ще се отрази на възможността за използването на имота по предназначение. Посочва, че в заповедта липсват констатации за аварийност и спешност, налагащи незабавното премахване на обекта. Заявява, че не всички последици от незаконосъобразното предварително изпълнение могат да бъдат преодолени чрез присъждане на парично обезщетение. Иска отмяна на атакуваното определение и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът - кмет на Община Каварна, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Добрич е заповед № 648/16.06.2026 г. на кмета на Община Каварна, с която е наредено на „Бутик Изкушение“ ЕООД премахването на преместваем обект за търговска и обслужваща дейност, поставен в североизточната част на поземлен имот с идентификатор (ПИ) 35064.53.2. по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Каварна. С жалбата срещу нея дружеството е поискало спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предварително изпълнение. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е намерил, че възраженията относно характера на обекта и твърдението, че представлява строеж, а не преместваем обект, са по съществото на спора. Преценил е, че предварителното му премахване не налага извод за причиняване на значителна или трудно поправима вреда заради възможността за обезпечение на доказателства чл. 207 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр чл. 144 АПК. Също, не е доказано засягането на съществуващите законни обекти в имота, а твърдяната неяснота по отношение идентификацията на обекта няма пряко отношение към възможността за причиняване на значителна и трудно поправима вреда. Изложено е, че дружеството не е доказало настъпването на такива вреди, а ако настъпят - то разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяването им. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта за премахване на преместваем обект, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, е допуснато по силата на закона - чл. 217, ал. 1, т. 11 от същия закон. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, която от своя страна предвижда, че предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Обратно на становището на частния жалбоподател, характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на пълно доказване от оспорващия. Те не могат да бъдат само вероятни, а следва да бъдат несъмнено установени по основание и размер. В процесното искане за спиране не се съдържа изобщо описание на размера на предполагаемите вреди, за да може да се обсъди същия и да се сравни с охранявания обществен интерес. Не са посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такива вреди, нито са представени доказателства за установяването им по вид и размер, за да се направи преценка за тяхната значителност или непоправимост. Твърденията за необратимо увреждане на инфраструктура, пряко обслужваща туристическа дейност, предполагаеми финансови загуби и затрудняване на дейността не изпълнява изискванията. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката по чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са значителни, т. е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата. Що се отнася до вида на обекта предмет на премахване с оспорената заповед, а именно наличието на строеж или преместваем обект, това действително са въпроси по съществото на спора. Тези обстоятелства са неотносими към преценката за наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Изложените доводи за настъпване на значителни и трудно поправими вреди поради демонтирането, повторното монтиране и значителния обем на съоръжението, също не водят до извод за наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. На следващо място, искането е за спиране на акт по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закона. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя, поради което не е необходимо органът да обосновава нуждата от незабавното премахване на обекта. Вероятните финансови загуби и затрудненията в стопанската дейност на дружеството, не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение, а разходите, свързани с премахване на обекта, са последица от изпълнение на разпоредените със заповедта задължения за адресата. Останалите доводи в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което не следва да се обсъждат. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение