Определение № 141 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров, всички действащи чрез адв. Мишева, срещу определение № 751 от 26.01.2023 г. постановено по адм.дело № 5173/2022 г. по описа на Административен съд София –град, с което е оставена без разглеждане жалбата им с искане за обявяване нищожността на позволително за сеч № 0397692/31.10.2017 г. издадено от лесовъд към Регионална дирекция по горите-гр. Берковица към Изпълнителна агенция по горите. Частните жалбоподатели оспорват определението като неправилно. Излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че е предвиден специален ред за обжалване, който е предпоставка за упражняване на допустим съдебен контрол. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - лесовъд към Регионална дирекция по горите, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за установено, че условията и реда за издаване на позволително за сеч са уредени с Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 1.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г. (Наредбата). Съдът е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 57 от Наредбата е предвиден задължителен административен контрол на издадените позволителни за сеч, който в случая се осъществява от директора на Регионална дирекция по горите- Берковица. В тази връзка е предвиден специален ред за оспорване, като в Наредбата е употребен термин „обезсилване“ на позволителното за сеч, при което е изключен директен съдебен контрол на същото. В случая не се твърди от страните, а и няма данни да е осъществен такъв административен контрол пред директора на Регионална дирекция по горите - Берковица. С оглед изложеното, съдът е приел, че жалбата е недопустима поради неподведомственoст на спора съгласно чл. 130, ал. 4 АПК, което налага прекратяване на производство и изпращането му на директора на Регионална дирекция по горите – Берковица за произнасяне жалбата срещу позволително за сеч № 0397692/31.10.2017 г Определението е неправилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция по горите, като в нея е направено искане за инцидентно установяване на нищожността на позволително за сеч № 0395444 и позволително за сеч № 0397692 издадени от Изпълнителна агенция по горите. С определение № 4211 от 26.05.2022 г. постановено по адм. дело № 2564/2022 г. производството по делото е разделено. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е позволително за сеч № 0397692/31.10.2017 г. издадено от лесовъд към Регионална дирекция по горите с искане за обявяването му за нищожно. Искането, с което административният съд е сезиран за обявяване нищожност на процесното разрешително е по съображения, че то е издадено въз основа на несъществуващи искания на собствениците, неавтентични документи и при липса на основание и компетентност на административния орган да ги издаде. В настоящия случай не е спорно, че процесното позволително за сеч не е оспорено по административен ред. Спорният проблем по делото е дали жалбата с искане за прогласяване нищожността на позволителното за сеч е допустимо да бъде подадена до съда без да е налице предварително обжалване по административен ред. Оспорването на административните актове по административен ред, включително когато това е процесуална предпоставка за съдебното обжалване, се извършва в установен в закона преклузивен срок. По-горестоящият административен орган не може да бъде сезиран безсрочно с жалба за прогласяване нищожност на първоначалния административен акт, защото законодателят не предвижда такъв ред. Изискването за задължително предварително обжалване по административен ред се отнася само за случаите, в които по-горестоящият административен орган е сезиран в 14-дневния срок при оспорване по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за съдебно обжалване. С пропускането на този срок издаденият акт влиза в сила. Само срещу нищожни административни актове е допустима защита и след този момент, но спорът е подведомствен вече на съда. На основание чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорват пред административния съд с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Следователно при липса на специални процесуални правила в Закона за горите и Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите относно случаите на искания за обявяване на нищожност, които са направени след изтичане срока за обжалване, следва да се прилагат общите правила на АПК, като спорът се отнася пред административния съд. Не опровергава този извод специалната правна уредба, дадена в Наредбата за сечите в горите-чл. 57 и следв., тъй като тя регламентира реда и условията за упражняване на правомощието на компетентните органи да обезсилват позволитело за сеч, което е различно по характер и последици от правомощието да прогласяват нищожност на административния акт и не е уредено изрично в цитираната Наредба. С оглед изложеното жалбата на М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров неправилно е била оставена без разглеждане и делото е изпратено като преписка за произнасяне на директора на Регионална дирекция по горите – гр.Берковица. Оспореното определение не съответства на закона и следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение