Определение № 6137 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Е Ви Интернешънал“ ООД гр. София, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 19.10.2023г., постановено по адм. дело № 2744/2023г. на Административен съд София – град, в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна в частта в която са присъдени разноски на ТД на НАП София и за присъждане на разноски в тяхна полза. В молба от 09.11.2023г., се съдържат допълнителни доводи за неправилност на съдебния акт в частта за разноските, като отново се сочи, че се оспорва именно протоколно определение от 19.10.2023г., в частта за разноските. Ответника по молбата – ТД на НАП София чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна и моли да се остави определението в сила. Върховния административен съд, в състав на осмо отделение счита жалбата за недопустима, макар и депозирана в срок, предвид следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По силата на ал. 3 от с.з. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните, като може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. При това законодателно уреждане на проблема на оспорване пред съда подлежи на обжалване акта с който е допълнено или изменено решението респек. определението на съда в частта за разноските. В конкретния случай от фактите по делото се установява, че с протоколно определение от 19.10.2023г., постановено по адм. дело № 2744/2023г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № ПО-20/07.03.2023г. на директора на ТД на НАП София, прекратил е производството и е осъдил дружеството да заплати на НАП сума в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, като изрично в обстоятелствената част на определението съдът е посочил, че не се следват разноски за дружеството-жалбоподател, тъй като не са налице основания за това. Именно срещу този съдебен акт, в частта за разноските е депозирана и частната жалба на „Е Ви Интенешънал“ ООД, по която е образувано и настоящото производство, като в жалбата изрично се сочи, че се оспорва протоколно определение на съда от 19.10.2023г. в частта за разноските. Установява се междувременно, че пред депозиране на жалба срещу този съдебен акт, дружеството на 26.10.2023г. е представило пред АССГ молба за изменение на протоколното определение в частта за разноските, като с определение № 11011/12.12.2023г. по посоченото дело АССГ я е отхвърлило. Предвид посочените по-горе правни рамки на нормата на чл. 248 от ГПК, на съдебен контрол ще подлежи именно определение № 11011/12.12.2023г. на АССГ с което е оставило без уважение молбата на дружеството за изменение на съдебния акт в частта за разноските, а не протоколното определение от 19.10.2023г., в съответната му част, тъй като вече е налице произнасяне на съда по първоначалния акт. Съгласно постоянната практика на ВКС, ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, което се постановява при приключване на делото в съответната инстанция съобразно чл. 81 ГПК, а на оспорване подлежи определението с което съдът се е произнесъл по молбата за изменение на съответния акт в частта за разноските, предвид чл. 248, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,