Определение № 1656 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Т. Т. срещу разпореждане № 6688 от 17.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 2275 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV А състав, с което:

• е оставено без уважение искането на Х. Т. Т. Варненският окръжен съд сам да отмени на основание чл.253 ГПК поставеното от него определение № 5212 от 26.11.2024 г. по в.гр.д.№ 2275 от 2024 г.

• е върната като недопустима касационна жалба вх.№ 32039 от 12.12.2024 г., подадена от Х. Т. Т. срещу определение № 5212 от 26.11.2024 г. по в.гр.д.№ 2275 от 2024 г. на Варненския окръжен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.

Пълномощникът на ответника по частната жалба Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], ул.“И.“ № 1А не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното:

1. Частната жалба срещу разпореждането в частта му, касаеща оставяне без уважение искането на Т. за отмяна по реда на чл.253 ГПК на определение № 5212 от 26.11.2024 г. по в.гр.д.№ 2275 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само два вида определения: които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които в закона изрично е посочено, че подлежат на обжалване. Определението /разпореждането/, с което съдът отказва сам да отмени постановен от него съдебен акт по реда на чл.253 ГПК, не е измежду тези определения: то нито преглажда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона съществува норма, предвиждаща обжалване на това определение.

2. Частната жалба срещу разпореждането в частта му, касаеща връщането на частната касационна жалба на Т., е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд /разпореждане/, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК във връзка с чл.286, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба срещу разпореждането в тази му част е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди, поради следното: С него съдията- докладчик по ч.гр.д.№ 2275 от 2024 г. на Варненския окръжен съд е върнал като недопустима частна касационна жалба срещу въззивно определение № 5212 от 26.11.2024 г. по в.гр.д.№ 2275 от 2024 г., с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. Правилно и съобразено със задължителните за съдилищата указания в т.I от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, е приетото от съдията- докладчик по ч.гр.д.№ 2275 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, че това определение не подлежи на касационно обжалване. Това е така, тъй като въззивното определение за потвърждаване на първоинстанционно определение за издаване на изпълнителен лист нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, само в които два случая законът допуска касационно обжалване на такива въззивни определения.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия