Определение № 439 от 13.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2026/2025 г.

Върховният касационен съд на Р България е сезиран с касационна жалба от Т. В. В., лично и като майка и законен представител на Б. С. и М. С. срещу решение на въззивния съд, в частта, с която е отменено решение № 62 от 23.06.2025 г. по т.д. 287/22 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в пътно-транспортно произшествие на 13.07.2018 г. около 22:17 ч, на път ПП I-4, при км 34, на разклона за [населено място], са отхвърлени както следва: на Т. В. В. за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди за разликата от 150 лв. до 5 000 лв., със законна лихва от 06.0.2019 г., както и в частта, с която предявения от Т. В. В. иск е отхвърлен за разликата от 40 000 лв. до 220 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сина й А. С., ведно със законната лихва от 06.02.2019 г., както и в частта, с която предявения от Б. С. иск е отхвърлен за разликата от 300 лв. до 5 000 лв. за претърпените лично от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.02.2019 г. в частта, с която предявения от М. С. иск е отхвърлен за разликата от 300 лв. до 5 000 лв. за претърпените лично от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.02.2019 г. до окончателното изплащане в частта, с която са присъдени разноски в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в размер на 19 310 лв., пред първата инстанция и в размер на 25 005 лв. пред въззивната инстанция, както и в частта за разноските, на Т. В. и Р. Р., за предоставена безплатна правна помощ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложено към касационната жалба и подадено заедно с нея до съда, касаторите са изложили обстоятелства, че неправилно въззивният съд е възложил разноските за извършените преводи на събраните писмени доказателства относно установяване на приложимото право. Счита, че тези разноски следва да останат за съда, тъй като съдът следи служебно за приложимото материално право. Следвало разноските по установяване на същото да бъдат заплатени от бюджета на съда, а не от страните. Съдът не следвало да предупреждава страните, че ще премине към принудително събиране на разноските. Следвало да се има предвид, че разноските ще останат за ищците, които били освободени по силата на закона от внасяне на държавна такса. Иска да се отмени решението на въззивния съд в частта за разноските, конкретно посочените разноски за превод на писмени доказателства относно установяване на приложимото право. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият съдебен състав намира, че така изложените обстоятелства и искане за отмяна на решението на въззивния съд относно присъдените разноски, представляват искане за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. Видно от съобщения за решението на въззивния съд до касационните жалбоподатели, на последните е връчен препис от решението чрез адв. Р. на 14.07.2025 г. Касационната жалба, заедно с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е подадена на 05.08.2025 г. Искането е направено в срока за обжалване на решението на въззивния съд, поради което с него въззивниците-ищци следва да се приеме, че са спазили срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 от ГПК. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като е предвиден друг ред съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, за поправка на въззивното решение чрез неговото изменение или допълнение в частта за разноските. Определението, с което въззивният съд ще се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, ще подлежи на обжалване пред ВКС. Предвид тази констатация за отправено искане за отмяна на решението на въззивния съд, в частта за разноските, настоящият съдебен състав намира, че следва да върне производството на Апелативен съд – В. Търново, с оглед правомощието на въззивния съд да се произнесе по отправеното искане, на основание чл. 248 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България