Определение № 10509 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение21.10.2026 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 496 от 21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 379/2026 г. по описа на Административен съд – София област. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д., гражданин на Република Украйна, чрез пълномощника адв. И.Савова, против определение №496 от 21.04.2026г., постановено по адм. дело №379/2026г. по описа на Административен съд – София област. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му и връщане делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Сочи се, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като поражда непосредствени правни последици за неговия адресат. Наведени са и доводи, че правният интерес от оспорването на този акт се основава на правната възможност да се получи субсидиарна закрила още по време на действието на временната закрила и е изрично регламентирана в чл. 17, ал. 1 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием /Директива 2001/55/ЕО/. Частният жалбоподател се позовава и на Решение на Съда на Европейския съюз от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. Д., Гражданин на Република Украйна срещу писмо с рег. №КП-04-1503 от 13.03.2026г. на директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат административния съд е установил, че оспореното писмо има уведомителен характер и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт, който да е годен предмет на обжалване. С писмото не се създават права и/или задължения за граждани и организации, нито се засягат законни интереси. А с писмо №КП-04-1503 от 13.03.2026г., чужденецът е информиран кога ще бъде възможно произнасяне по търсената от него международна закрила и какви действия следва да предприеме. Съдът е приел, че писмото не може да бъде възприето и като отказ да бъде разгледана молба №МПЗ-В-371 от 06.03.2026г., подадена от В. Д., тъй като не се съдържа властническо волеизявление, а е налице отлагане във времето произнасяне. Отлагането е направено във връзка с предвиденото в ЗУБ и чл. 17, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. Административния съд е приел, че в случая липсва годен за оспорване административен акт и на основание чл. 159, ал.1 от АПК е прекратил съдебното производство. Частната жалба е основателна, макар и само частично по изложените нея съображения. Повдигнатият пред настоящата инстанция спор е за характера на атакувания пред съда административен акт. Видът на акта се определя от съдържанието му, което има предимство пред формата и наименованието. В случая е безспорно, че украинският гражданин е уведомен, че производството по искането му за предоставяне на международна закрила ще продължи в по-късен момент, което налага извод, че с акта на практика се спира процедурата до настъпването на определени факти и обстоятелства, които не зависят от волята на лицето. Въпреки че в обжалваното писмо няма изрично волеизявление за спиране на административното производство по подадената молба с вх. №ПМЗ-В-372/06.03.2026 г., правният ефект на акта се извежда от друго, вече изрично обективирано в него волеизявление, с което органът указва, че след изтичане действието на временната закрила, молителят ще следва да потвърди /макар в закона да няма уредена такава процедура/ молбата си за международна закрила пред длъжностното лице на ДАБ при МС, едва след което ще бъдат предприети последващи действия в съответствие със закона. По този начин, макар да не прекратява производството, в каквато насока са твърденията в частната жалба, непосредствената последица от материализираните в акта действия на административния орган, е че същият спира разглеждането на отправената до него молба за международна закрила. Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, което обуславя извода, че производството пред административния съд е допустимо и депозираната жалба следва да бъде разгледана. В този смисъл е и определение №5718 от 27.05.2026г., постановено по адм. дело №4660/2026г. на ВАС; определение №5983 от 02.06.2026г., постановено по адм. дело №5376/2026г. на ВАС и определение №6578 от 16.06.2026г., постановено по адм. дело №5911/2026г. на ВАС. По отношение на останалите доводи в частната жалба, които се свеждат до дължимото тълкуване и прилагане на чл. 17, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, включително и в светлината на Решение на СЕС от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm, то същите подлежат на разглеждане по същество. Именно в този контекст следва да бъде обсъден и спорният въпрос дали временната закрила, предоставена на Е. Д. с решение № 190 на Министерския съвет от 17.02.2026 г., с което срокът на действие на временната закрила за гражданите на Украйна е продължен до 4 март 2027 г., съставлява пречка да бъде поискана международна закрила, каквато е тезата на административния орган. Или че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Директивата, според тълкуването, дадено в частната жалба, допуска разглеждане на молбата за международна закрила, подадена от лице с временна закрила, още по време на действие на временната закрила. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 от АПК, поради което обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 17, ал. 2
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 159, ал. 1 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 54, ал. 5 АПК
- чл. 17, ал. 1
- чл. 17, т. 2
- чл. 229