Определение № 32 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 181/2018 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от ЕТ „Доверие – Стилияна Ангелова”, касатор в производство по чл.290 от ГПК, чрез процесуалният представител адвокат Ф., с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 165 от 6.12.2018г., като бъдат определени следващите се разноски, съобразно крайния изход от делото, както и да се определи адвокатско възнаграждение за всички инстанция, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, ответната страна, редовно уведомена на 7.01.2019г., чрез процесуалния си представител адвокат П., в предоставения й срок, не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С решение № 165 от 6.12.2018г., ВКС е отменил въззивния акт и вместо това е постановил друг, с който е отхвърлил предявения иск. Съдът не се е произнесъл по направеното с касационната жалба искане за присъждане на направените разноски, ведно с адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Същото искане е повторено с настоящата молба, с приложен списък. С оглед крайния изход от спора, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.81 ГПК, искането е основателно. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В случая – установените като реално направени разходи по водене на делото са в общ размер от 2 476лв. От тях таксите са 538лв., от които за първата инстанция 255лв. /240лв.за вещо лице и 15лв.за удостоверения/, за въззивната инстанция държавна такса от 126лв. и за касационната 157лв./ По делото е налице договор за правна защита и съдействие № 118331 от 15.04.2016г., съгласно който процесуалното представителство на страната се осъществява безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА. Следователно, дължимото адвокатско възнаграждение следва да се изчисли съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая е в размер на 646лв., за всяка една от инстанциите, или общо 1 938лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение