Определение № 12540 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на Сдружение „Обединение29-Силистра“ против Разпореждане № 1258 от 12.11.2025г. по адм.д. 278/2025г. на Административен съд Силистра, с което е върната частната жалба, подадена против Определение № 1086/26.09.2025г.., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Силистра е образувано по искова молба на Ж. Л. Д. срещу Районна прокуратура – Силистра за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. С Определение № 1086/26.09.2025г. производството по делото е прекратено, а исковата молба - върната, с мотиви за липса на процесуални предпоставки за допустимост на исковете. Срещу прекратителното определение е постъпила частна жалба вх.№ 1574 / 10.10.2025г., оставена от съда без движение с указания в 7-дневен срок от съобщаването частната жалба да се подпише и да се уточни кой е жалбоподателят - физическото лице или сдружението, или и двете лица; трите имена, точния адрес и единния граждански номер на физическото лице и/или наименованието на юридическото лице и неговия адрес на управление; да се представят доказателства, че жалбата е приподписана от адвокат, ведно с пълномощно за приподписването или заверено фотокопие от удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателя; да се представят доказателства за платена държавна такса съответно в зависимост от това кой е жалбоподателят. Указанията са съобщени на 14.10.2025 г. Впоследствие са давани неколкократно допълнителни указания за подписване на постъпващата в съда кореспонденция с неясен подател. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че указанията не са изпълнени и е върнал частната жалба. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК визират процесуалните изисквания за редовност на всяка касационна жалба (в случая на частната жалба) императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. Редовността на касационната/частната жалба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на потестативното право на жалба, а отсъствието ѝ изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Съответно, когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая частната жалба, подадена против Определение № 1086/26.09.2025г., постановено по адм. д. № 278/2025 г. по описа на АС Силистра е била нередовна, поради което съдът, в изпълнение на законовите си правомощия, правилно е дал указания за отстраняване на констатираните многобройни нередовности. Указал е и последиците от неизпълнение на същите. Частният жалбоподател обаче не е изпълнил дадените му указания в срок, поради което първоинстанционният съд правилно е върнал частната му жалба. Не е уточнено от чие име се подава частната жалба, което е било и пречка за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, тъй като не е било ясно дали тя се подава от името на физическо или юридическо лице. Жалбите и молбите са подадени по електронен път, но не са електронно подписани, съответно по делото няма техни физически подписани копия. По изложените съображения, оспореното разпореждане, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение