Определение № 2858 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2566/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Т. А. от гр. Ямбол чрез пълномощника А. П. А. против определение № 262/16.02.2026 г., постановено по адм. д. № 45/2026 г. от Административен съд - Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата й против писмо с изх. № 1019-28-4#4/21.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на съда, че оспореният акт не съдържа волеизявление на административния орган. Счита, че писмото съдържа изричен отказ за ново изчисление на пенсията по чл.52, §1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Директор на ТП на НОИ – Ямбол чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. Раданов с подаден писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и претендира оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 262/16.02.2026 г. по адм. д. № 45/2026 г. на Административен съд Ямбол е оставена без разглеждане жалбата, подадена от С. Т. А. срещу писмо с изх. № 1019-28-4#4/21.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, като е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване. Според съда с него не се създават задължения, нито се засягат права на жалбоподателката, тъй като размерът на пенсията й е определен с разпореждане [номер]/01.07.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Ямбол, обжалвано от нея пред Директора на ТП на НОИ – Ямбол, но с влязло в сила негово решение № 2153-28-50/08.08.2025 г., жалбата е оставена без уважение. Приема, че оспорване против влязъл в сила административен акт е недопустимо. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с искане вх. № 1019-28-4#3 от 15.01.2026г С. Т. А. възразява срещу издаденото разпореждане [номер]/01.07.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Ямбол, с което е определен размерът на пенсията й (това разпореждане е приложено към искането). Претендира издаване на ново разпореждане, в което да има „задължително споменаване на член 52, § 1, буква б от Регламент (ЕО) № 883/2004“, като се извърши изчисление и сравнение между националното изчисление и теоретичния и пропорционален размер. В отговор на това искане, с писмо изх. № 1019-28-4#4/21.01.2026 г., Директора на ТП на НОИ – Ямбол е уведомил пълномощника на С. А., че разпореждане [номер]/01.07.2025 г. е постановено на основание чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване и ПМС № 13 от 25.06.2025 г., законосъобразно е постановено и няма основание за „оформяне на ново разпореждане“. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбата е недопустима. Редът за отпускане и изменение на пенсия, за нейното осъвременяване и преизчисляване е установен от законодателя в чл. 98 и сл. КСО. Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностните лица на НОИ (чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 КСО), т.е. с нарочен акт и въз основа на закона. Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е издал и актът на този орган подлежи на контрол за законосъобразност първо по административен, а след това и по съдебен ред (чл. 117 и чл. 118 КСО). Лицето има право да иска изменение (преизчисляване, увеличение или промяна) на пенсията си в няколко основни случая, регламентирани от КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, сред които не попада искането на С. А.. В случая очевидно се иска изменение на размера на отпуснатата пенсия, определен с влязлото в сила разпореждане, но не при регламентираните от закона условия и основания. Всички нередности, които частната жалбоподателка претендира да са допуснати в разпореждане [номер]/01.07.2025 г. е следвало да бъдат релевирани в производството по чл.117 КСО, а с оглед резултата му - в това по чл.118 КСО. Искането й вх. № 1019-28-4#3 от 15.01.2026г не може да постави начало на производство по чл.118 КСО, поради изтеклите нормативни срокове. С оглед на тези аргументи правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспореното писмо няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права, нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на правната сфера на С. А.. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. В полза на НОИ, на основание 143, ал. 3, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, следва да се присъди такова в размер на 41 евро (80лв), определен по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ., с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в депозиране на отговор по частната жалба, без явяване в съдебно заседание Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение