Решение № 9629 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 1314 от 01.04.2026 г. по адм.д. № 236/2025г. по описа на Административен съд – Хасково /АС/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002624001544-091-001/14.11.2024г. в потвърдената с Решение №10 от 13.01.2025г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, част, с която на С. Т. Х. са определени задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2021г. в размер на 20 468,27 лева с лихва 6 418,04 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 11581,07 лева с лихва 2408,76 лева; вноски за здравни осигуровки /ЗО/ за 2021г. в размер на 2 568 лева и лихва 851,24 лева; вноски за ЗО за 2022г. в размер на 2 622,80 лева с лихва 596,14 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправени са упреци към преценката на писмените и на гласните доказателствени средства, извършена от съда. Оспорват се установеният от съда размер на разполагаемите средства в брой на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ към началото на ревизирания период, наличието на предоставени средства в определен размер от С. М. на ревизираното лице /РЛ/ през ревизирания период, изводът за отсъствие на недостиг на парични средства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 4 551,67 евро, както и 194,35 евро разноски за държавна такса. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, ако такова бъде поискано. Ответникът – С. Т. Х., чрез адв. М. Филипова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор и в устните състезания по делото. Претендира разноски за касационното производство в размер на 2 300 евро по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е бил РА № Р-16002624001544-091-001/14.11.2024г. в потвърдената с Решение № 10 от 13.01.2025г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, част, с която на С. Т. Х. са определени задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 20 468,27 лева с лихва 6 418,04 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 11581,07 лева с лихва 2408,76 лева; вноски за ЗО за 2021г. в размер на 2 568 лева и лихва 851,24 лева; вноски за ЗО за 2022г. в размер на 2 622,80 лева с лихва 596,14 лева. Съдът е посочил, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до нищожност. Административният съд е достигнал до извод, че оспореният РА е несъответен на материалния закон, тъй като основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не е подкрепено със събрани в хода на ревизията достатъчно доказателства, обосноваващи начисляване на процесните задължения. В този смисъл, изложените от органите по приходите фактически твърдения не водят до извод за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по чл.122, ал. 2 от ДОПК за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект и съобразно относимите критерии по т.1 – т.16 от посочената норма. Посочил е, че събраните доказателства за размера на получените от РЛ парични средства не подкрепят изводите на ревизиращия екип. Съдът е констатирал, че неправилно не са били приети за обективни релевантни за случая факти, за които в хода на ревизионното производство са били представяни доказателства и е имало основание въз основа на същите да се достигне до изводи, различни от възприетите от ревизиращия екип и от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. АС – Хасково е приел, че спорът между страните се свежда до въпроса дали през процесния ревизиран период разходите на РЛ са превишавали приходите му, респ. дали то е укрило доходи. Основен в тази връзка е бил и въпросът дали оспорващата е получавала от живеещото с нея на семейни начала лице С. М. парични средства. В тази насока съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля С. М. като категорични, подробни, ясни, логични и вътрешно непротиворечиви. Посочил е, че съответстват на събрания по делото доказателствен материал, включително на заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Съдът е възприел изцяло заключението по ССчЕ като ясно, подробно обосновано, изцяло отговарящо на поставените от съда въпроси и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специални познания и умения. Решаващият състав е констатирал наличие на несъответствия между възприетото в ревизионния доклад /РД/ и отразеното в Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г., въз основа на който приходните органи са определили началното салдо за ревизирания данъчен период. Първоинстанционният съд е изложил, че суми, които са били предмет на установяване в хода на извършвана на РЛ проверка и са обективирани в Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г., т. е. са били приети от органи на НАП като налични, не са възприети за такива от ревизиращия екип, въпреки че в РД има изрично позоваване на установяванията в Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. Първостепенният съд е приел за доказано по делото, че С. Х. е получавала нееднократно парични средства от С. М.. В подкрепа на този факт е посочил показанията на С. М. и установяванията на вещото лице по ССчЕ, които съдът е кредитирал най- вече с оглед факта на безспорното семейно съжителство на М. с оспорващата и това, че през ревизирания период, а и преди това, той е разполагал с достатъчно финансов ресурс, за да може да си позволи да предостави на РЛ твърдените от нея суми от 40000, 65000 и 80000 евро на посочените от свидетеля дати през 2021г. В тази връзка съдът е счел, че от органите по приходите не са били изследвани всеобхватно и задълбочено всички релевантни за случая факти и обстоятелства, имащи отношение към формирането на данъчна основа, доближаваща се максимално до действителната и е стигнал до извод, че не са били спазени в необходимата степен принципите по чл. 3 /Обективност/ и чл. 5 /Служебно начало/ от ДОПК. Решаващият съд е изложил, че установените в хода на съдебното производство фактически констатации опровергават напълно изводите на ревизиращия екип за дължимост от страна на С. Х. на сумите по потвърдената от директора на ОДОП – Пловдив част от оспорения РА. По тези съображения съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е направил верни фактически установявания, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото, формирал е обоснован и в съответствие с материалния закон извод за незаконосъобразност на РА. Прилагането на особения ред за извършване на ревизия въз основа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК включва последните в предмета на доказване наред с факта на получаване на доход, който по силата на чл. 2 от ЗДДФЛ е обект на облагане. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са относими към установяването на презумпционните предпоставки по чл. 123, ал. 1 от ДОПК за определяне на дохода, сред които се включват стойността на имуществото на лицето, извършените от него разходи и получените доходи, респективно декларираните средства. Като относими към тези предпоставки, посочените обстоятелства също са част от предмета на доказване. Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 от ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая фактическото твърдение на администрацията е, че разходите на ДЗЛ превишават доходите му. Това обстоятелство е относимо предвид избора на органите по приходите да проведат ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. Констатираното от тях имуществено несъответствие се отнася към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, чието възприемане и огласяване по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК е условие да се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за наличие на подлежащ на облагане доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него /т. 1/ или при направени разходи от лицето и свързаните с него лица, които явно и съществено надвишават размера на декларираните получени средства /т. 2/. С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на администрацията е да установи юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като условие за процесуалното предимство на презумпцията за достоверност на констатациите в РА. Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой - не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. По таблиците в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода /втора колона/ и в края му /пета колона/; постъпленията /трета колона/ и разходите /четвърта колона/. Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. С аргумент от чл. 15 от ЗДДФЛ укритият доход, респективно имуществените несъответствия, с които се обосновава презумпцията за неговото получаване, следва да бъдат установявани за съответната данъчна година, съвпадаща с календарната. Предвид динамиката на имущественото състояние на данъчно задълженото лице, чието участие в гражданския оборот не е обвързано с началото на данъчната година, е необходимо да се изследват наличното имущество към началото на първия ревизиран период и настъпилите в него промени към края на всеки от ревизираните данъчни периоди, като се отчетат извършените разходи, получените доходи и всички постъпили средства. Динамиката на имущественото състояние на РЛ е изследвана от органите по приходите с цел да обосноват наличието на доход, определен въз основа на превишението на извършените разходи над наличните средства и получените през съответните периоди доходи. Фактическите твърдения на приходната администрация се отнасят до размера на разполагаемите средства към 01.01.2021 г., както и до последващите постъпления и извършени разходи. Още в извънсъдебната фаза на производството ДЗЛ е оспорило както размера на началното салдо за 2021г., така и размера на последващите постъпления и разходи. Насрещното фактическо твърдение се съдържа и в първоинстанционната жалба, а то е израз на състезателното начало в процеса – чл. 8, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Доказването на такова твърдение може да изключи съществуването на установеното с РА публично задължение или да влияе върху размера му при съобразяване на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че органите по приходите не са изследвали всеобхватно и задълбочено всички релевантни за случая факти и обстоятелства, имащи отношение към формирането на данъчна основа, доближаваща се максимално до действителната, което означава, че не са били спазени в необходимата степен принципите по чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Видно от абзац 8, стр. 26 от РД в хода на ревизията е прието начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. в размер на 40821,17 лева. Размерът е определен въз основа на установеното крайно салдо на парични средства в брой към 31.12.2020г. въз основа на приключило предходно контролно производство – проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице, приключила с Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г., присъединен към разглежданото ревизионно производство. Касационната инстанция констатира, че приходните органи са приели начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. в размер, определен с Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. без да са налице допълнителни забележки или уточнения. В ревизионния акт не е налице обсъждане на този въпрос, поради което следва да се приеме, че мотивите за размера на начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. се намират единствено в РД. В тази връзка правилно и законосъобразно е възприето и заключението на ССчЕ във връзка с определянето на начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. Вещото лице е изтъкнало редица несъответствия между посоченото в Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. и РД, както и противоречия налични в самия РД. Тези несъответствия и противоречия се потвърждават и от извършената служебна проверка от касационната инстанция. Така на първо място следва да се посочи, че на стр. 16 от Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. в т. 1 „Получени заеми от С. Т. Х.“ за 2020г. има отбелязване „банков кредит от Райфайзен Банк Германия 43335 евро /84755,89 лева/“ като след това е записано, че „Посочените суми участват при съпоставката между доходи и разходи на проверяваното лице“. В таблицата, изготвена за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. /стр. 24 и 25 от протокола/, сумата в размер на 43335 евро /84755,89 лева/ не фигурира. Не са налице аргументи в протокола защо същата не е включена в паричния поток на С. Х.. С оглед на това и фактът, че изрично в РД е посочено, че началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. е определено въз основа на Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г., правилно вещото лице по назначената ССчЕ е включило тази сума в паричния поток за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г., което е дало отражение при определяне на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2021г. На второ място следва да се посочи, че крайното салдо на налични парични средства в банкови сметки към 31.12.2020г., съгласно Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. / стр. 24/ е в размер на 1531,45 лева. В РД началното салдо на налични парични средства в банкови сметки към 01.01.2021г. е в размер на 0 лева. Констатира се, че в самия РД на стр. 66 приходните органи са посочили, че „От представените извлечения е видно, че по разплащателна сметка с №….Начално салдо на 01.01.2021г. – 73,42 евро“. С оглед на това правилно вещото лице е възприело при изготвяне на заключението по ССчЕ сумата в размер на 1531,45 лева за налични парични средства в банкови сметки към 31.12.2020г., съгласно Протокол № ПФ-16002621000176-073-001/07.03.2022г. По отношение на налични парични средства в банкови сметки към 31.12.2021г. и към 01.01.2022г. в самия РД е налице противоречие. В таблицата на стр. 26 /за 2021г., ред 2, колона 5/ и стр. 29 /за 2022г., ред 2, колона 2/ от РД е посочена сумата в размер на 190,27 лева. На стр. 48 от РД е посочено за банкова сметка на С. Т. Х. в лева – крайно салдо към 31.12.2021г., респективно начално салдо на 01.01.2022г., в размер на 76,89 лева. На стр. 69 от РД е посочено за банкова сметка на С. Т. Х. в евро – крайно салдо към 31.12.2021г., респективно начално салдо на 01.01.2022г., в размер на 333,16 евро /левова равностойност 651,60 лева/. Или общо налични парични средства в банкови сметки към 01.01.2022г. по констатациите в РД е в размер на 728,49 лева. Това разминаване не е взето предвид в заключението по изготвената ССчЕ за паричните потоци за 2021г. и 2022г. Касационната инстанция намира, че за крайно салдо към 31.12.2021г., респективно начално салдо на 01.01.2022г., следва да се вземе предвид сумата в размер на728,49 лева, съгласно анализа на налични парични средства в банкови сметки, извършен от приходните органи в РД. Правилен е анализът на първостепенния съд във връзка с получените заеми от С. М., с когото РЛ живее на семейни начала. Изтъкнатите в тази насока обстоятелства от страна на органите на НАП – сключване на договорите за заем в Германия, липса на доказателства за предаване на сумите и на доказателства за внасяне на част от тях в България с оглед внасянето им по банкова сметка с цел покупка на имот в Германия (вж. стр.25 от РД), липса на документи за съхранение и недекларирането им, както и това че договорите за предоставяне на финансова помощ са частни документи (стр.217 от РД), не могат да се противопоставят на установеното в хода на съдебния процес, а именно, че С. Х. е получавала нееднократно парични средства от С. М.. Следва да се посочи, че още в хода на ревизията С. Х. е представила 3 бр. договори за предоставена финансова помощ /л. 495- 497 от първоинстанционното дело/. Видно от чл. 5 от договорите за предоставена финансова помощ е изрично посочено, че заемът е предоставен в брой на заемополучателя като е посочен конкретен адрес, на който е сторено това. Финансовата обезпеченост на лицето С. М. е доказана пред съда с оглед установеното от вещото лице по ССчЕ, съгласно което С. М. е получил следните суми през периода 2019г. – 2022г., както следва: през 2021г. – 410000 лева, финансова помощ от „Некст 2“ ЕООД; през 2022г. – 288500 лева, финансова помощ също от „Некст 2“ ЕООД; в периода от 01.11.2021 до 22.12.2022г. – 1093,30 лева и 93856,37 лева – съответно работни заплати и бонус, пак от „Некст 2“ ЕООД. А преди процесния ревизирания период: през 2020г. – 190000 евро финансова помощ от „Вариант Б1“ ЕООД; през 2019г. – 586749 лева финансова помощ от „Нанси 07“ ЕООД. Визираните суми вече са били предмет на изследване в хода на друго съдебно производство (адм. д. № 63/2025г. по описа на АдмС – Хасково) и вещото лице е извършило повторна проверка на доказателствата, с оглед поставените в хода на настоящия процес задачи, представените по делото доказателства и доказателствата събрани по адм. д. № 63/2025г. по описа на АдмС – Хасково – присъединено към първоинстанционното дело. Експертът по ССчЕ е установил че, посочените суми са отразени в счетоводството на всяко от посочените дружества и че същите участват в паричния им поток. Направил е съпоставка на получените от М. суми и предоставените от негова страна на трети лица суми, като е видно, че преди ревизирания период – през 2019г. и 2020г., а и през 2021г. и 2022г., той е разполагал съответно със средства, значително надвишаващи предоставените на РЛ заеми. В подкрепа на тези писмени доказателства са показанията на С. М. пред първоинстанционния съд. Неправилно приходните органи твърдят, че показанията на свидетеля М. не следва да се кредитират, тъй като по делото е безспорно, че същият е във фактическо съжителство с РЛ. Съгласно чл. 172 от ГПК, приложим в настоящето производство по силата на§ 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Касационната инстанция намира, че правилно административният съд е кредитирал показанията на свидетеля М. с оглед на факта, че същите са категорични, подробни, ясни, логични и вътрешно непротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Фактическите констатации на съда са съобразени с доказателствата по делото. На тях съответства и заключението му, че фактическото съжителство между С. М. и С. Х. предполага предоставянето от първия на втората на парични средства. В тази връзка по делото са представени договори, удостоверяващи основанието за имущественото разместване, като същевременно е установено, че С. М. е разполагал с необходимите средства за предоставянето им. Съвкупната преценка на тези доказателства обосновава извода, че съответните парични средства действително са били предадени на С. Х.. Правилно е изложеното от административния съд, че органите по приходите не са изследвали в какво направление са били разходвани дадените в заем суми от страна на свидетеля М., съответно не е доказано в хода на ревизионното производство и последвалите административно и съдебно производства, че паричните средства, с които е разполагал, няма как фактически да са били предавани на С. Х.. Изводите в обратна насока, изложени в РД и възприети в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, са основани на предположения, респективно тези изводи не могат да се обосновават с вероятности за противоречие на икономическа и житейска логика (вж. решението, стр.11), а следва да са установени по безспорен начин, съответно и доказани. Правилно АС- Хасково е посочил, че голямата част от доказателствата за финансовата обезпеченост на С. М. са били на разположение на органите по приходите и от тези доказателства се установява, че лицето действително е разполагало със средствата, които е предоставило като финансова помощ на Х.. Предаването на суми на последната от М. и финансовите възможности на последния са били поддържани като теза в хода на извършваните им проверка и по време на провеждането на ревизията, като за финансовата обезпеченост на последния са били налице множество индикации, вкл. договори за финансова помощ, банкови следи, данни от счетоводствата на „Нанси 01“ ЕООД, „Вариант Б1“ ЕООД и „Некст 2“ ЕООД, което се установява и от вещото лице по ССчЕ. Наред с това са били извършени насрещни проверки на посочените дружества, от които лицето е получавало доходи от трудови възнаграждения, бонуси и заеми, като в хода на тези проверки от юридическите лица е било потвърдено предоставянето на суми на С. М., като са налице и съответните доказателства за това (л.23-41 от пр.I; л.582, 583, 598, 599, 602, 604, 607, 611, 612 от преписката). С оглед на така установеното по отношение на началното салдо на ревизираните данъчни периоди и доказателствата във връзка с получените от ревизираното лице заеми от С. М., касационната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че въз основа на анализа на доказателствения материал по делото не може да се приеме тезата на органите по приходите за превишение на разходите над приходите на РЛ, обосноваващо начисляване на допълнителни данъчни задължения на оспорващата. При това положение, установените в хода на съдебното производство фактически констатации опровергават напълно изводите на приходните органи за дължимост от страна на С. Х. на сумите по потвърдената от директора на ОДОП – Пловдив част от оспорения РА. При съобразяване на изложеното, настоящият касационен състав не намира за доказано за целите на данъчното облагане твърдението на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК определя, че в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. При липса на укрит доход не са налице и основания за извършване на годишно изравняване с оглед недекларираните доходи и определяне за довнасяне на ЗО, поради което правилно РА е отменен в цялост от първостепенния съд. Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация. На С. Т. Х. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер 2300 евро. Направеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението, не е мотивирано съгласно изискването на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, поради което съдът не разполага с процесуална възможност да извърши преценка относно размера на разноските. Предвид на изложенотои на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение