Определение № 9646 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Агролес- Д." ЕООД, представлявано от управителя Н. Д. Д., приподписана от адвокат П. Абровски, срещу определение № 1001/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 192/2025 г. по описа на Административен съд-Ямбол, 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбатана дружеството срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по искане рег.№ 70-4403/25.02.2025 г. по регистъра на министерство на земеделието и храните. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, ведно с присъждането на разноски. На 15.09.2025г. по делото е депозирано допълнение към частна жалба с релевирани доводи в подкрепа на изложените такива в първоначално депозираната жалба. Ответникът - министър на земеделието и храните, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на "Агролес- Д." ЕООД, срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по нейно искане с рег.№ 70-4403/25.02.2025 г. по регистъра на министерство на земеделието и храните, да й бъдат предоставени индивидуалните административни актове, с които е отказано на дружеството да бъде признато за ползвател на имоти с конкретно посочени номера в землището на [населено място], община Болярово, и прекратява образуваното по нея производство по делото. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че в случая липсва формиран от министъра на земеделието и храните мълчалив отказ и следователно е налице основанието, предвидено в чл. 159, т. 1 АПК за недопустимост на жалбата, тъй като от една страна, на "Агролес- Д." ЕООД е отговорено с писмо № 70-4403/24.03.2025 г., издадено от директора на "Поземлени отношения и комасация" в министерство на земеделието и храните, а от друга - поисканите от дружеството индивидуални административни актове не съществуват и следователно сезираният с искане за предоставянето им административен орган не дължи произнасяне по него. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба пороци на постановения съдебен акт, съставляващи основания за неговата отмяна. Правилно административният съд приема, че в случая министърът на земеделието и храните не е формирал мълчалив отказ по искането на частния жалбоподател за предоставяне на индивидуални административни актове, с които не е вписан като ползвател на конкретно посочените имоти в землището на [населено място], община Болярово, във водения от общинска служба по земеделие - Болярово регистър по чл. 37б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Съгласно посочената разпоредба, всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Декларацията, подадена от един съсобственик, ползва всички съсобственици. Ползвателите на земеделски земи в срок до 30 юни са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, с които ще участват в споразумението. При представяне на два и повече невписани в службата по вписвания, договори за един и същ имот регистрация се извършва на договора, посочен в подадената от собственика декларация. Ако собственикът не е подал декларация, общинската служба по земеделие уведомява страните по договорите. За невписаните договори, в които е предвидено продължаване на уговорения срок, се представя и изрично писмено споразумение между страните за продължаване на срока на договора. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Анализът на цитираната разпоредба от ЗСПЗЗ налага извода, че при наличието, както в разглеждания случай, на дублиращи се имоти в представени в общинска служба по земеделие договори за наем, аренда или съвместна обработка, които не са вписани в службата по вписванията, се регистрира договорът, посочен в подадената от собственика на имота декларация, а ако такава декларация не е подадена - се уведомяват страните по договорите. От своя страна описаният законоустановен начин на регистрация навежда на извода, че в ЗСПЗЗ действително не е предвидено при дублиране на имоти в представени невписани в службата по вписванията договори, общинска служба по земеделието да издава нарочен индивидуален административен акт, обективиращ волеизявлението й за отказ да впише във водения регистър ползвателите на недекларирания от собственика на имота договор, а оттам и че законосъобразни са изтъкнатите в оспорения съдебен акт мотиви на първоинстанционния съд, че няма как да се формира мълчалив отказ по искане за предоставяне на несъществуващи индивидуални административни актове, каквито общинската служба по земеделие няма нормативно задължение да издава. Отделно стои въпросът, че по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 37б ЗСПЗЗ, министърът на земеделието и храните, до когото в случая е отправено искане с рег.№ 70-4403/25.02.2025 г. по регистъра на министерство на земеделието и храните, не е компетентният за извършване на вписване в регистъра по чл. 37б ЗСПЗЗ административен орган и, следователно, - само на това основание, непроизнасянето по подадено до некомпетентен орган искане за предоставяне на издадени от друг административен орган актове не може да доведе до формирането на мълчалив отказ. Още повече, че в случая, с оглед фактическата установеност по делото, сезираният с искането орган не е бездействал, предвид полученото от частния жалбоподател писмо № 70-4403/24.03.2025 г., издадено от директора на "Поземлени отношения и комасация" в министерство на земеделието и храните. За пълнота следва да се посочи, че мълчалив отказ е налице само в случаите на чл. 58 АПК - при непроизнасянето в срок от компетентния административен орган, но не и в хипотезата на чл. 97 АПК, в която горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу такъв акт, срещу отказ да бъде издаден акт или отказ да бъде предоставена административна услуга, и преценява неговата законосъобразност и целесъобразност. В тези случаи непроизнасянето на органа няма характера на индивидуален административен акт по презумпцията на чл. 58 АПК и има правно значение единствено при преценката на срока за подаване на жалбата срещу първоначалния административен акт или отказа да се издаде такъв акт, съответно – да се предостави поисканата административна услуга, при условията на чл. 149, ал. 3, предложение последно АПК. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ във връзка с чл. 236 АПК, атакуваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на "Агролес- Д." ЕООД, срещу твърдян мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, и образуваното по нея производство по делото е прекратено, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото неоснователна е заявената с частната жалба претенция за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,