Определение № 691 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 640/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение10.10.2012 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.5.2012 г. по гр.д.№11455/2005 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 29 състав, с което е върната молба за отмяна, вх.№205567/22.02.2012 г.,подадена от К. П. А. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от К. П. А. от [населено място] против разпореждане от 21.5.2012 г. по гр.д.№11455/2005 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 29 състав, с което е върната молба за отмяна, подадена от частния жалбоподател в настоящото производство. Софийският районен съд е приел, че молителят не е изпълнил указанията за внасяне по сметка на ВКС на още 398 лева – държавна такса по молбата за отмяна. Срещу определението на първата инстанция е подадена частна жалба от молителя с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че посочената от съда държавна такса е завишена, тъй като претенцията не е за целия имот от 1653 кв.м, а само за 667 кв.м. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Ответниците по частната жалба Н. Л. Г. и П. А. Г., посредством процесуалния си представител – адв. С., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения: Разпореждането за Софийския районен съд е неправилно. В нарушение на процесуалния закон СРС е приел, че молителят следва да внесе държавна такса за целия имот. Както от исковата молба, така и от актовете на произнеслите се към настоящия момент инстанции е видно, че претенцията на молителя е за 667 кв.м, а не са 1653 к.м. При положение, че дължимата държавна такса за целия имот е 428 лева, то за процесната площ е 172,70 лева. От тази сума следва да се сторнира внесената до този момент от молителя сума от 30 лева, или дължимата от молителя допълнителна сума е в размер на 142,70 лева. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството по администриране на молбата за отмяна, като на молителя се укаже да внесе по сметката на ВКС още 142,70 лева държавна такса. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,