Определение № 396 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6697/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 119 от 24.10.2014 г. подадена от Е. Р. Е. (Е. Е. Е.) срещу определение № 872 от 09.10.2014 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което се оставя без разглеждане частна жалба № 1555 от 28.07.2014 г. против определение № 367 от 21.07.2014 г. на Момчилградския районен съд и се прекратява производството по в.гр.д. № 245/2014 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Т. Е. /Т. М. Е./ не изразява становище по същата. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение Окръжен съд – Кърджали правилно е приел, че липсва годен за обжалване предмет на частната жалба от Е. Р. Е. против определението на Момчилградския районен съд, тъй като в диспозитива на същото първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на спора. Мотивите на определението, че искът е допустим и редовно предявен отразяват преценката на районният съд по чл.130 ГПК и по чл.129 ГПК, като изрично е посочено, че по допустимостта на иска, т.е. по наведеното възражение за неподсъдност на спора според правилата на КМЧП, съдът ще се произнесе в съдебното заседание. Следователно правилно въззивният съд е констатирал, че липсва съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение