Определение № 50225 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Т. М. и Т. Г. М. и КПКОНПИ против решение №110/16.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 193/2021 г. от състав на АС – Велико Търново. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е уважил частично искането на КПКОНПИ за отнемане на имущество от касаторите. Съдът е установил, че при съпоставяне на имуществото на ответниците за целия проверяван период, което е на стойност о т 276327.81 лв. с отрицателния нетен доход на ответниците - 97 600.19 лв., е налице несъответствие от 373 928 лв. Посочено е, че не може да бъде отнет доход, а имущество, което е незаконно придобито, както и че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Това означава, че отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане не може да бъде претендирано по реда на чл. 28 от ЗОПДИ1ШД /отм./, съответно по чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като такава възможност не е предвидена в закона. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на КПКОНПИ се поставя правен въпрос, представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Поставя се и въпрос, следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Действително, тези правни въпроси са обосновали изводите на съда относно частичната основателност на искането на КПКОНПИ, но произнасянето на съда е в съответствие със формираната задължителна съдебна практика, след постановяването на въззивното решение. Тълкуването, дадено с тълкувателното решение по т.д.№ 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС е в следния смисъл: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Разрешението на правните въпроси, поставени от касатора КПКОНПИ, дадено от въззивния съд с обжалваното решение е в съответствие са цитираното тълкувателно решение, поради което не е налице касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване на М. М. и Т. М. се сочат правни въпроси, свързани с възможността съда да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и какъв е порокът на съдебното решение, постановено въпреки наличието на предпоставките за спиране на това основание. Сочи се противоречие на процедирането от страна на въззивния съд, предвид наличието на отправено преюдициално запитване по правни въпроси от друг съд и въз основа на което е образувано дело С-319/19 пред СЕС, с тълкувателно решение №1/2017 г. на ОСГТК. Липсва соченото противоречие, доколкото посочената тълкувателно решение не касае наличието на образувано дело пред СЕС и преюдициалност на спора пред съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното, състав на ВКС