Определение № 559 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2688/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „Чавдар“ЕАД/н./ ЕИК[ЕИК] срещу решение №124 от 02.05.2019 г. по в.т.д. №4943/2018 г., постановено от САС, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №1123/05.06.2018 г. т.д. № 1413/2009 г. на СГС,VІ-9 с-в за отхвърляне на обективносъединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.426 ал.1/отм./ ТЗ и чл.49 ЗЗД, предявени от касатора за сумата от 2 962 968,36 лева, с които се претендира от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД да заплати горната сума като обезщетение за неизпълнен договор да разплащателна сметка, съответно за непозволено увреждане в посочената законова хипотеза на чл.49 ЗЗД. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор със становище за липса на основание за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Елементите от фактическия състав на отговорността по главния иск включват неизпълнение на задължението по договора по вина на длъжника и изправност на насрещната страна - кредитор по сделката ,дружеството - ищец, като отговорността е ограничена до преките и предвидими вреди. Главната претенция е формирана, както следва: за причинени на ищеца вреди: 1. от безналични парични преводи - общо 1 546 139 лв.; 2. Касови плащания - общо в размер на 1 206 570 лв., 3. Събрани комисионни на обща стойност 3 547,16 лв. Искът е основан на твърдения, че ответната банка е изплатила исковата сума от особената банкова сметка на ищеца, без последният, като неин титуляр, да се е явявал в банката и без да е съставял и подписвал нареждания - разписки, без да е нареждал плащанията, да е давал съгласието си за тях и да е упълномощавал лице да тегли, съответно - получава суми от сметката. Претенцията е заявена като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор за банкова сметка. Според разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Ищецът носи доказателствената тежест да установи настъпването на реална вреда - намаляване на имуществото му, която да е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Действалата през процесния период нормативна уредба, се намира в отменения раздел II от Глава 29 на ТЗ „Договор за разплащателна сметка“ и Наредба №3/ 29.09.2005 за паричните преводи и платежните системни /отм./, като посочените разпоредби са били в сила до 1.11.2009 год. Според тази уредба, плащане от банковите сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляри на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Лицето, което желае да открие банкова сметка на свое име и/или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка, към което прилага: спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на лицето, откриващо сметката: подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на банката или да са заверени нотариално. В хипотезата на откриване на особена сметка на несъстоятелно дружество, какъвто е настоящият случай, към искането се прилага и копие от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. По делото са приети заключения на еднолична и тройна съдебно - графологически експертизи, като констатациите на двете се различават. Въззивният съд кредитира изцяло заключението на тройната СТЕ като дадено компетентно, обективно и пълно, изследвайки подписите върху всички приложени по делото Нареждания-разписки, Преводни нареждания, Заявки за теглене на каса, документи, послужили като основание за откриване на двете банкови сметки - IBAN - BG 34 BPBI ... и IBAN BG 34 BPBI ...... Съдът изцяло препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, основано на тройната експертиза, досежно описаните операции от особената сметка, извършени по нареждане или съгласие на титуляря на сметката, които са подписани от синдика С. С..Това са Нареждания-разписки за касови плащания за периода от 9.08.2007 г. до 20.07.2009 г. за сума в общ размер от 952 530 лева; Заявки за теглена на каса от 05.08.2008 г. и 02.09.2008 г.; Преводни нареждания за сума в общ размер на 736 416,87 лева /която сума е формирана след приспадане на сумите по оттеглените искове/. В посочените документи, изброени подробно от първоинстанционния съд в решението, вещите лица са дали категоричен отговор, че положеният подпис е на синдика на несъстоятелното дружество. Според заключението на тройната експертиза, истинността на подписа на синдика върху втората група документи е в условията на вероятност, е преобладаваща положителна насоченост. Това са Нареждания - разписки за касови плащания на обща стойност 240 040 лева. За з аявки за теглене на каса с дати: 07.03.2008 г.; 26.03.08 г.; 04.04.08г., 15.04.08 г.; 23.03.08 г.; 23.06.08 г.; 17.07.08 г.; 23.09.08 г.;5 09.10.08 г.; 13.01.09 г.; 17.03.09 и за п реводни нареждания с дати: 08.5.2009 г. за сума от 12 200 лв.;, за сума от 21 850лв.; от 19.5.2009 г. за сума от 42 800лв.; 04.2.2009 г. за сума от 62 850 лв.; 01.6.2009 г. за сума от 42 850лв.; 01.6.2009 г. за сума от 112 850 лв.; 11.6.2009 г. за сума от 24 000 лв.; 26.6.2009 г. за сума от 2 500 лв.; 29:6.2009 г. за сума от 5 500лв.; 29.6.2009 г. за сума от 1 500 лв., на обща стойност 328 900 лв. вещите лица са дали категоричен отговор, че подписът върху тях не е положен от синдика С. С.. Неистинност на подписа е констатирана и по отношение на всички документи, послужили като основание за откриване на двете банкови сметки, а именно: 1BAN - BG 34 ВРВ1 ... и IBAN - BG 34 BPBI ... както следва:по IBAN BG 34 BPBI .... - искане за откриване на банкова сметка в „Юробанк България“-АД с дата 17.09.2008г.; Спесимен на подписите с дата 17.09.2008 г.; Разпоредители по банкова сметка с дата 18.11.2008 г.; Декларация за истинската идентичност на реално ползващото се лице с дата 17.09.2008 г.; Договори за депозит в лева с дати: 17.09.2008 г., 18.12.2008 г., 20.01.2009 г., 20.02.2009 г., 25.03.2009 г., 30.05.2009 г. и 13.06.2009 г.. По IBAN BG 34 BPBI .... - Искане за откриване на банкова сметка в „Юробанк България“-АД с дата 22.12.2008 г.; Спесимен на подписите с дата 22.12.2008 г.; Договори за срочен депозит при промоционална лихва за първоначалния срок с дати: 22.12.2008 г., 06.01.2009 г. и 13.01.2009 г.; Договори за стандартен срочен депозит в лева с дати: 27.01.2009 г., 05.02.2009 г.,г. и 12.03 2009 г. Недоказано остава и твърдението на ищеца, че изплащането на парични суми е ставало дори когато синдикът не се е намирал на територията на Република България. Аргументи в обратна насока не могат да се изведат и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелските показания по отношение на спорните плащания не установяват кой е оформил платежния документ, кога и пред кого е подписан, кой и кога е получил процесиите сумите. Разпитаните свидетели не са конкретни и категорични за тези обстоятелства. От заключението на тройната експертиза, се установява също така, че по-голямата част от неподписаните документи касаят преводи от особената сметка на несъстоятелното дружество по открити негови собствени депозитни сметки както следва: Депозитна сметка IВAN BG 34 ВРВ1 ....; Депозитна сметка IBAN BG 07 ВРВ1 ....; Депозитна сметка с IBAN BG 77 ВРВ1 ....; Депозитна сметка с IBAN BG 23 BPBI ..... Вещите лица са констатирали, че от особената сметка с IBAN BG 93 ВРВ1 ...., открита на името на „Чавдар“-ЕАД /Н/ са прехвърлени суми по негови депозитни сметки в общ размер на 550 000 леда. В същото време са установили, че е имало преводи и в обратна посока - от депозитни сметки на дружеството към особената сметка, чийто общ размер е 565 023 лева. Видно е, че разликата между движението на сумите в двете посоки - от особената сметка и към нея, е плюс 15 023,31лева, т.е. в особената сметка са постъпили в повече парични средства от излезлите и преведени към другите депозитни сметки. Другата част от неподписаните от синдика преводни нареждания са насочени към сметки на Община Ботевград за заплащане на такса битови отпадъци и възстановени суми към няколко дружества, подробно описани в първоинстанционното решение, въз основа на договорни отношения с тях. Тези суми /по основание и размер/ са дължими предвид това, че са налице влезли в сила отхвърлителни решения по искове, предявени от синдика по реда на чл.646 от ГЗ. Следователно същите не са част от имуществото на шццовото дружество и не могат да влияят върху неговото намаляване. При така установените факти досежно неподписаните и подписаните банкови документи за разпореждане със средства от особената сметка на несъстоятелното дружество, коментирани по-горе, може да се направи извод, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по процесния договор за разплащателна сметка. В процесния случай от една страна не се установи по безспорен и несъмнен начин виновно неизпълнение на договорно задължение на ответната банка по договора за разплащателна сметка по см. на чл.426 и сл. от ТЗ /отм./- /разпорежданията, направени въз основа на подписани от синдика платежни документи/, а от друга страна, липсата на реална вреда, изразяващи се в намаляване на имуществото на дружеството /разпорежданията, направени въз основа на неподписани от синдика -платежни документи, които обаче с оглед влезлите в сила съд.решения по чл.646 от ТЗ не са част от имуществото на ищеца/. Поради това главната искова претенция e счетена за неоснователна. Въззивният съд е отказал да се произнася по изложените едва във въззивната жалба доводи, че предвид характера на откритата банкова сметка - особена сметка на несъстоятелно дружество, разпореждането със средствата по нея е следвало да стане само и единствено с разрешение на съда по несъстоятелността, дадено на синдика с нарочно определение при условията на чл.658,ал. 1 ,т.9 от ТЗ, доколкото подобно основание за ангажиране отговорността на ответната банка-страна по договора за разплащателна сметка,не е наведено в самата ИМ. За неоснователен е приет и евентуалния иск по чл.49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото няма спор между страните, че между тях е налице валидно възникнала облигационна връзка, породена от договор за банкова сметка. Следователно неизпълнението на задълженията на някоя от страните предполага търсене на договорна отговорност, което изключва деликтната такава.Отделно от това, съдът е взел предвид и приложената по делото оправдателна присъда № 2/26.01.2016 г., постановена по НОХД № 609/2015 г. на PC-Ботевград, потвърдена от Софийски окръжен съд, която е с установително действие и задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, и по която подсъдим е бил именно служител на клона на ответната банка в Ботевград във връзка с процесните плащания. Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: Според твърденията в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване налице е очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото въззивният съд неправилно е приел, че искът е оттеглен частично пред първата инстанция от ищцовата страна до размера на сумата от 627 873 лева. В действителност на стр.7 абз. 7 от въззивното решение е направена такава констатация, която обаче явно представлява очевидна фактическа грешка в мотивите, доколкото иначе въззивният съд се е произнесъл изцяло по претенцията в размера,до който се е произнесъл и първоинстанционният съд. За отстраняване на ОФГ в ГПК е предвиден специален ред, а и последната не се отразява на правилността на обжалваното решение. На второ място се навежда и недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради непроизнасяне на съда по предявения иск като конкретните оплаквания се свеждат до правната квалификация дадена от съда. Последната обаче е от значение за материалната законосъобразност, а не до допустимостта, доколкото въззивният съд се е произнасял именно по спора, с който е бил сезиран, съобразно изложените в ИМ правопораждащи факти и формулирания петитум. По нататък в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират под формата на въпроси оплаквания за необоснованост на изводите на съда за липса на реална вреда за ищеца от част от извършените парични преводи и за това,че не е сезирал съда с нарушение на разпоредбите на чл.658,ал. 1 ,т.9 от ТЗ при извършените плащания. Подобни оплаквания, при очевидна липса на обосновка по някой от критериите за дискреция по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, са относими към правилността на обжалвания акт,но не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. В полза на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и платено адв.възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ в размер на 39 500 лева, съгласно приложеното преводно нареждане и анекс №2 към договор за правни услуги от 19.10.2009 г.. Водим от изложеното, ВКС,състав на Второ т.о.