Определение № 11846 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на М. М. А., приподписана от адв. В. Василев, срещу определение № 6681 от 24.07.2025г. по адм. дело № 1237/2025г. по описа на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и за отмяна на оспорената по делото заповед. Ответникът – заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. М. А. срещу заповед № 919/25.04.2025 г. на заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „едноетажна постройка на допълващото застрояване“, изградена в североизточната част на УПИ ІІІ-254, кв.24 по плана на [населено място], община Несебър. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като оспореният индивидуален административен акт е съобщен на жалбоподателя с изпращане на писмено съобщение по пощата, което е получено лично от него на 03.05.2025 г., а жалбата е изпратена по пощата на 16.06.2025 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 АПК, съдът е прекратил производството по делото. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата срещу процесната заповед поради това, че е просрочена. В случая е видно, че актът е изпратен на жалбоподателя по пощата чрез отправяне на писмено съобщение – писмо изх. № Н2-КС-3310/25.04.2025 г., което е получено лично от него на 03.05.2025 г. Налице е редовно съобщаване на оспорената заповед на отбелязаната дата, от която започва да тече срока за съдебното й оспорване. Последният е 14-дневен съгласно правилото на чл. 215, ал. 4 ЗУТ и е изтекъл безрезултатно на 17.05.2025г. – събота, т.е. в първия присъствен ден на 19.05.2025 г., а подадената на 16.06.2025 г. жалба е просрочена и недопустима. Като е достигнал до същия краен извод административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Неотносими към обжалваното определение и спорния предмет по настоящото дело се наведените в жалбата доводи относно собствеността върху постройките в процесния имот и постановените в тази връзка съдебни решения. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение