Определение № 303 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2204/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Д. С., адвокат в качеството си на представител на Р. М. Ю., З. З. Ю., К. З. М., Р. З. Ю. обжалва определение № 260 от 11.07.2022 г. по в.т.д. 874/21 г., АС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Излага съображения, че изводите на въззивния съд относно размера на следващото се възнаграждение за осъществено процесуално представителство, поради предоставена правна помощ на ищците относно точния размер на възнаграждение, с включен ДДС, били необосновани. Счита, че не следвало да се представят доказателства за наличието на регистрацията му по ЗДДС, имало публични данни по силата на чл. 80, ал. 1 от ДОПК. Изводите на въззивния съд, че не се претендирало възнаграждение с ДДС, не били съобразени с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следвало да се съобрази практиката, така както било посочено в определение № 221 от 27.03.2019 г. по ч.т.д. 91/2019 г. ВКС, II ТО. Моли да се отмени определението и да му се присъдят 6 575,71 лв с ДДС за първоинстанционното производство и 6 839,62 лв с ДДС за въззивното производство. Ответникът „Интерамерикан пропърти енд казуълти хеленик иншурънс сингъл пърсон С.А. къмпани“, Гърция оспорва частната жалба. Счита, че жалбоподателят не бил представил доказателства за регистрация по ЗДДС. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 260 от 11.07.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на адв. С., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде присъдено възнаграждение за първата инстанция 6 575,71 лв и 6 839,62 лв за въззивното производство. За да постанови това определение, въззивният съд е приел, че до приключване на устните състезания не бил представил доказателства за регистрация по ДДС. Също така искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не било посочено като такова, съдържащо ДДС. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока, предвиден в чл. 248 от ГПК и искането е допустимо, съответно и постановеното определение от въззивния съд. С определение № 21 682 от 23.07.2021 г. в първоинстанционното производство, съдът е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил на адв. С. сумата от 8 790 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Това определение е било обжалвано от ответника „Интерамерикан пропърти енд казуалти инс Ко“ С.А. ,Гърция пред въззивния съд, по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. С решение по делото въззивният съд е отменил посоченото определение на първоинстанционния съд, в частта за присъденото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на адв. Д. С.. С решението е осъден застрахователят да заплати на адв. С. сумата от 5 479,76 лв за първоинстанционното производство и 5 669,69 лв за въззивното производство. Предмет на разглежданата в настоящето производство частна жалба е произнасянето на въззивния съд по искането на адв. С. за изменение на решението в частта за разноските, с оглед изхода на спора, като са присъдени разноски от 5 479,76 лв за първоинстанционното производство и 5 669,69 лв за въззивното производство. Изложените оплаквания са само досежно дължимостта на ДДС върху така присъденото възнаграждение. Определение № 21 682 от 23.07.2021 г., постановено от първоинстанционния съд, с което е осъден застрахователят да заплати на Д. С. сумата от 8 790 лв., е отменено изцяло от въззивния съд. На практика с решението въззивният съд е присъдил разноски съобразно изхода на спора и за първоинстанционното производство, и за въззивното производство. Спорен по делото е въпросът само относно дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение, дължимо на представителя на ищците, на които адвокатът е предоставил правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Доколкото не е спорен въпросът за дължимостта на адвокатското възнаграждение, единствено следва да се прецени дали в същото следва да бъде включен ДДС. Въззивният съд е счел, че липсват доказателства за регистрация по ЗДДС. Настоящият съдебен състав констатира, че в списъка за разноски по чл. 80 от ГПК не е посочен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, нито е направено искане за присъждане с ДДС. Поискано е определяне на дължимото възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, от съда. В случая съдът е определил възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете, без да посочи, че е начислил ДДС. Върху посочената сума и обективно не е начислен ДДС. Съгласно § 2 а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати върху дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно основание от наредбата, се дължи ДДС върху възнаграждението. Не е необходимо да се изискват доказателства за регистрация на адвоката по ДДС. В случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, изчислено върху защитения материален интерес, следва да се прибави 20 % ДДС, при констатации за регистрация по ДДС на адвоката. Съдът може да направи справка в публичния регистър за регистрация по ДДС. В този смисъл определение № 98 от 08.03.2022 г. по ч.т.д. 1544/21 г., ВКС, II ТО, както и цитираните в това определение. Настоящият съдебен състав констатира, че адвокат Д. С. е регистриран по ДДС. С оглед изложените мотиви върху определените възнаграждения, следва да се добави и 20 % ДДС, като за първоинстанционното производство се присъдят допълнително 1095,95 лв, за въззивното производство допълнително 1 133,94 лв. В частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, следва да се отмени и вместо него да се присъдят посочените суми. По изложените съображения Върховният касационен съд