Определение № 60 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Юр. М., срещу определение № 709 от 14.12.2017 год. по в. гр. д. № 275/2017 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 25.10.2017 год. по същото дело в частта му за разноските. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение по съображения за несъобразяване цената на иска, предявен срещу няколко ответници, както и правната и фактическата сложност на делото при разглеждането му във въззивната инстанция, с искане присъдените разноски да се намалят до размер 1 500 лв. Ответникът по частната жалба – [фирма], чрез пълномощника му адв. П. И., оспорва същата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. констатира, че срещу въззивното решение от 25.10.2017 год. по гр. д. № 275/2017 год. на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от настоящия жалбоподател, по която е образувано гр. д. № 1018/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС за произнасяне в производство по чл. 288 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението. Произнасянето по присъждане на разноските е обусловено от изхода на производството по касационната жалба срещу решението по същество, поради което и настоящето частно производство следва да се присъедини за разглеждане към образуваното гр. д. № 1018/2018 год. ІІ г. о. при условията на чл. 213 ГПК. Водим от горното, съдът