Определение № 222 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 253 от ГПК. С определение №4128/18.12.2023г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Софийски градски съд, като е дал указания на касатора в седмичен срок от уведомяването на внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 309.69лв. На 11.01.2024г. е постъпила молба от процесуалния представител на касатора, в която е направено искане за отмяна на определението в частта, в която са дадени указания за внасяне на държавна такса, тъй като предмет на делото е претенция за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.Моли съда да отмени определението в посочената част и постанови връщане на внесената по сметка на ВКС държавна такса. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Производството по делото е било образувано по искова молба на А. Н., действаща чрез своите родители и законни представители срещу „Дженерали Застраховане“АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди/разходи за лечение и рехабилитация/, които се намират в причинна връзка с осъщественото на 05.06.2010г. ПТП, при което тя е пострадала. С исковата молба е представено решение по НАХД№323 /2010г. по описа на РС – гр.Белене, с което лицето Г. А. е била призната за виновна в това, че на 05.06.2010г. е причинила виновно ПТП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на А. Н., което деяние съставлява престъпление по чл.343 от НК.На основание чл.78, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - „глоба“. Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.Без значение е дали пострадалият е предявил пряк иск срещу делинквента или неговия застраховател, ако причинителят на увреждането е имал качеството на застраховано лице. В настоящия случай се установява, че ищцата е пострадала от деяние, което съставлява престъпление, поради което е освободена по силата на закона от задължението за заплащане на държавна такси и разноски по искове за вреди, които са претърпени от това деяние. На основание чл.253 от ГПК определение №4128 /18.12.2023г. следва да бъде отменено в частта, в която са дадени указания за внасяне на държавна такса, като бъде разпоредено внесената по сметка на съда сума от 309.69лв. да се върне на наредителя А. В. Н.. Предвид горното, Върховният касационен съд