Определение № 467 от 07.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 862/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Окръжен съд-гр.Кюстендил и Софийски Градски съд по повод разглеждането на НЧД № 479/2024 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Пред Софийски Градски съд / СГС / е било образувано НЧД № 5497/2024 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ срещу А. Н., гражданин на /държава/ за признаване и изпълнение на влязло в сила решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на /държава/ за действия, които съгласно националният й закон се преследват като правонарушения. С разпореждане от 17.09.2024 г. по НЧД № 5497/2024 г. по описа на СГС съдията-докладчик по делото е прекратил съдебното производство по същото дело поради неподсъдност и е изпратил делото на ОС- Кюстендил по съображения за липса на установен адрес на местоживеене и пребиваване на засегнатото лице на територията на Р България, като е приложил разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и е изпратил делото на окръжния съд по мястото на източника на неговите доходи. Съдът е приел, че източник на доходи на засегнатото лице в Р България са юридическите лица, собственици на полуремарке, с което в удостоверението по чл. 3 от Закон е посочено, че е извършено нарушението, за което е наложена финансовата санкция на Н., които имат седалище в [населено място] и това е местно компетентния съд да разгледа делото. Мотивирал е становището си и с получените по делото справки от НБД „Население“, ГД „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“ - МВР, ГД „Полиция“, НСИ и мобилните оператори в страната за липса на данни относно адрес на местоживеене или пребиваване на лицето на територията на Р България, като е посочил, че единствената му връзка със страната е през търговските дружества, посочени като собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението и на това основание ги е приел за източник на доходи на засегнатото лице по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Пред Окръжен съд –Кюстендил е било образувано НЧД № 479/2024 г. по описа на същия съд. С определение № 380/25.09.2024 г. от закрито съдебно заседание съдебното производство по делото е било прекратено, тъй като съдът е приел, че не е компетентен да го разгледа по съображения за посочен в удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС адрес на засегнатото лице, който попада в обхвата на териториалната компетентност на СГС. По тези съображения ОС - Кюстендил е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС и му е изпратил делото за определяне на компетентния да го разгледа съд. ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски Градски съд. Подсъдността за признаване и изпълнение на решения за финансови санкции е уредена в чл.31 от ЗПИИАКОРНФС, като съгласно ал.1 от същия компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеенето или обичайното местопребиваване на засегнатото лице. Съгласно разпоредбата на чл.15,ал.5 от същия закон, субсидиарно приложима съгласно чл. 31, ал.3 от закона, когато местоживеенето на засегнатото лице е неизвестно компетентен да разгледа делото е СГС. Независимо, че в производството по образуваното пред СГС НЧД № 5497/2024 г. е бил изследван детайлно въпросът с местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице А. Н., който е чужд гражданин и съдът не е установил наличие на данни за обичайно местопребиваване или местоживеене на територията на страната на това лице, СГС е приел, че не е компетентен да разгледа делото и го е изпратил по подсъдност на ОС – Кюстендил. Заключил е, че единствената установена връзка на засегнатото лице с Р България е с търговските дружества, чиято собственост е полу-ремаркето, което Н. е управлявал на територията на/държава/ и с което е извършено административното нарушение, които дружества се явяват евентуален източник на доходи на засегнатото лице, поради което компетентен да разгледа делото е съдът по седалището на тези юридически лица. Становището на СГС за местната компетентност на делото не може да бъде възприето за правилно. В разпоредбата на чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС е уредена подсъдността на производствата по Глава 3-та, като съгласно ал.3 на чл. 31 от същия закон компетентността за разглеждане на делото се възлага на окръжния съд по мястото на източника на доходи на засегнатото лице, алтернативно, само в случаите когато в удостоверението по чл. 4 не е посочен адрес на местоживеене или пребиваване на засегнатото лице на територията на изпълняващата държава. Редакцията на текста сочи на приложимост на разпоредбата на чл. 31, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС само в случаите когато в удостоверението липсва посочен адрес на лицето. В настоящото удостоверение се съдържа адрес на засегнатото лице, посочен на територията на [населено място], което налага извода, че местно компетентния съд следва да се определи при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС и компетентен по този текст е СГС. Тъй като въпросът с подсъдността на делото след образуването му е фактически въпрос и СГС е събрал изчерпателна информация относно адреса на засегнатото лице на територията на страната, съгласно която не са установени данни за негов известен адрес/на местоживеене или пребиваване/ е следвало да приложи разпоредбата на чл. 31, ал.3, вр. чл. 15, ал.5 от ЗПИИАКОРНФС, съгласно която компетентността за разглеждането му отново е на СГС, но на друго правно основание. Това е така, от една страна тъй като в удостоверението е посочен адрес на засегнатото лице в Р България, което изключва приложението на чл. 31, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, която разпоредба е приложима само при липса на посочен адрес на територията на Р България. Наличната по делото информация за собственика на превозното средство сама по себе си не е от естество да го определи като източник на доходи на засегнатото лице, поради липса на други данни по делото, които да сочат, че установените от съда дружества са източник на доходи за Н. на територията на страната/ собствеността на превозното средство след извършване на нарушението е преминала от едно търговско дружество на друго/. В противовес на този извод е и изисканата по делото справка от НОИ, която не съдържа данни за трудово правни отношения на Н. с български работодател, поради липса на съществуващо ЕГН. Понятието „източник на доходи“ на засегнатото лице следва да се преценява по смисъла на закона на изпълняващата държава /чл.9,т.1 от РР 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции / и същото има своята уредба в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, който е приложим и спрямо чуждестранни физически лица, когато доходите по чл. 8 от ЗДДФЛ са от източник в Р България. Цитираната правна уредба изисква самостоятелна преценка на въпроса за източника на доходи на засегнатото лице, в това число и събиране на надлежни доказателства, в случаите когато е необходимо да се изследва този въпрос за целите на определяне на подсъдността, което СГС не е направил, но това и не е било необходимо, поради липса на предпоставките на чл. 31, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Въпрос по същество на делото е да се установят фактическите обстоятелства с местоживеенето или обичайното местопребиваване на засегнатото лице, /при съобразяване от правна страна на чл.93 от ЗГР и чл. 48, ал.7 от КМЧП/ след което да се преценяват предпоставките по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС относно местно компетентният да разгледа делото съд. При тези данни от получената от СГС изчерпателна информация по въпроса за местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице на територията на страната, които не са могли да бъдат установени и са неизвестни, компетентността за разглеждане на делото е на СГС, на осн. чл. 31, ал.3, вр. чл. 15, ал.4 от ЗПИИАКОРНФС. Водим от изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,