Определение № 4025 от 13.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4860/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.263490/29.06.23 н а Б. А. Т. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т. 2 и т.5 ГПК на решение №.260289/29.11.22 по г.д.№.101/21 на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която със същото са оставени без разглеждане жалба вх.№.08882/29.06.20 и вх. №.08894/30.06.20 против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.20 на ЧСИ Ст.Г. по и.д.№.398/11. Моли се за отмяна на атакувания акт. С молба вх.№.14791/17.11.23 молителят иска отвод на всички съдии от Трето ГО, към което принадлежи и настоящия състав, доколкото състав от същото отделение е оставил без разглеждане молба за отмяна на горепосоченото решение /в друга негова част/, подадена от друга страна – С. Ж.. Ответната страна „Юробанк България”АД оспорва молбата като недопустима; претендира юрисконсултско възнаграждене; С. Т. и С. Ж. /Т./ не я оспорват. По искането за отвод: Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В случая такива обстоятелства не се сочат, а и не са налице. Касаторът твърди, че доколкото жалба на друга страна по делото е оставена без разглеждане от състав на Трето ГО, няма как да очаква от същия този състав да промени мнението си по неговата молба за отмяна; поради това прави отвод общо на върховните съдии от Трето ГО. Настоящият състав е различен от този, разгледал цитираната молба за отмяна /последният е с председател М.Първанов и членове М.Георгиева и Н.Иванов/. Самото вътрешно-организационно позициониране в едно и също отделение с него /в структурата на Трето гражданско отделение се включват пет състава/ не съставлява обстоятелство по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 ГПК, което да обосновава основателно съмнение в безпристрастността на съдиите, които разглеждат настоящото дело; такова не е и налице. Предвид изложеното не е налице хипотеза на горецитираната правна норма и съответно основание за отвод. По допустимостта на молбата за отмяна: Производството по г.д.№.101/21 на ОС Пловдив е по реда на чл.435 ГПК – образувано е по жалби на настоящия молител Б. А. Т. /вх.№.0882/29.06.20/, на С. П. Ж. /вх. №.08884/29.06.20/ и на А. Б. Т. /вх.№.08894/39-96-29/ срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.20 по и.д.№.398/11 на ЧСИ С.Г.. С постановеното по делото решение жалба вх. №.08884/29.06.20 на С.Ж. е оставена без уважение, а останалите жалби – без разглеждане като недопустими. С окончателно опр.№.111/ 29.03.23 по г.д.№151/23 на АС Пловдив решението в частта, с която жалбите са оставени без разглеждане - имаща характер на определение, е потвърдено. Съгласно т.6 от ТР 7/14 от 31.07.17, ОСГТК, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Това е така, доколкото те нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Определението, чиято отмяна се иска - решение на Окръжен съд Пловдив №.260289/29.11.22 по г.д.№.101/21 в частта, с която жалби вх. №.08882/29.06.20 и вх.№.08894/30.06.20 са оставени без разглеждане, не съставлява такова за прекратяване на делото поради отказ от иска. При тези обстоятелства и предвид постановките на тълкувателното решение, то е изключено от обхвата на извънинстанционния контрол по чл.303 и сл. ГПК и не подлежи на отмяна. Подадената молба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора на ответната страна „Юробанк България”АД трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,