Определение № 133 от 09.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3048/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., чрез адв. Д. Г., ВАК, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 723 от 26. 05. 2009 г. по в. гр. д. № 350/2009 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 3 с-в, с което, след частична отмяна на решение от 17. 12. 2008 г. по гр. д. № 8329/2007 г. на В., е уважен предявен от Л. И. Б. и Р. И. М. против Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ответниците по молбата за отмяна Л. И. М. /Б./ и Р. И. М. са подали писмен отговор, чрез адв. П. С. С., с който изразяват становище за недопустимост на същата, поради подаването й след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, и искат оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност поддържат неоснователност на молбата. Претендират присъждане на направените в производството по отмяна разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното: С молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се иска отмяна на решение, с което е уважен предявен от Л. И. Б. и Р. И. М. против Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху 2/3 ид.ч. от реална част от имот № .... по ПНИ на с.о. „В.“, землището на [населено място], с площ на същата от 814 кв.м., при граници на реалната част: имот пл. № ..., имот пл. № ... и от две страни път, заключваща се между точки АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице, основан на реституция по ЗСПЗЗ, осъществена с решение № 124/20. 10. 1993 г. на ПК – [населено място], и наследяване на И. Г. М.. Отмяната се иска въз основа на писмено доказателство – протокол за съдебна спогодба от 26. 12. 1968 г. по делбено дело №745/1968 г. на В., от който се установява, че имотът, за който е уважен искът по чл. 108 ЗС, е разпределен в дял на Р. М. и В. Р.. Според молителите, след като през 1968 г. имотът е поделен между наследниците на И. Г. М., то същият не е обобществяван и не подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, което е от значение при преценка правилността на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. Твърди се, че за така постигнатата и одобрена от съда спогодба и за съществуването на посоченото писмено доказателство молителите са узнали на 1. 10. 2019 г., в проведеното съдебно заседание по гр. д. № 11711/2018 г. на В., 14 с-в, в което било приложено гр. д. № 745/1968 г. на В. и било прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, според което имотът, за който е уважен искът по чл. 108 ЗС, е разпределен в дял на Р. М. и В. Р.. От приложените към отговора на молбата за отмяна писмени доказателства се установява, че молителите са разполагали с протокола от 26. 12. 1968 г. по делбено дело №745/1968 г. на В., установяващ сключена и одобрена от съда на 26. 12. 1968 г. съдебна спогодба между наследниците на И. Г. М. и скицата към спогодбата, още през 2012 г. Приложили са протокола и скицата като писмени доказателства към искова молба вх. № 29373/19. 11. 2012 г. (приложението по т. 6), по която е образувано гр. д. № 16948/2012 г. на В., със страни Б. Г., Г. Г. и З. Г. – ищци, и Л. Б., Р. М. и В. Р. – ответници. Коментирали са спогодбата в обстоятелствената част на исковата молба, като са твърдели, че процесният имот е бил придобит в дял от В. Р. с одобрената през 1968 г. спогодба. Протоколът и скицата са обсъдени като писмени доказателства в приетата по делото съдебно-техническа експертиза от 12. 03. 2013 г. (с която е дадено становище за идентичност между процесния имот и имотите, описани в дял втори и трети от одобрената съдебна спогодба от 1968 г., предоставени на Р. М. и В. Р.), в постановеното по същото гр. д. № 16948/2012 г. на В. решение № 5807/16. 12. 2013 г., обжалвано от молителите Б. Г., Г. Г. и З. Г., както и в потвърждаващото го решение № 597/17. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 498/2014 г. на В. (заключението и двете решения също приложени към отговора на молбата за отмяна). В молба от 5. 02. 2019 г., подадена от Б. Г., Г. Г. и З. Г. по гр. д. № 11711/2018 г. на В., 17 с-в също е заявено, че се представя протокол за съдебна спогодба по гр. д. № 745/1968 г. на В. (л. 46 от гр. д. № 3048/20 г. на ВКС, 1 г.о.) Молбата за отмяна е подадена на 23. 12. 2019 г. При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима. Същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок – три месеца, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане. Молителите Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата Р. И. М. и Л. И. М. /Б./ сумата 2000 лв. разноски по делото, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие № .......... от 29. 07. 2020 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,