Определение № 1464 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 28.02.2013 г. по гр.д. № 817/2012, с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 19.10.2012 г. по гр.д. № 3173/2011, с което са уважени до размера на 6.000 лева предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите [фирма], К. и [фирма], С., представлявани от адв. А. Т. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение пренебрегването на правилата за безопасност от работника като проява на небрежност, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата Р. И. А., представляван от адв. М. Г. от ПАК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, който обуславя решението по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при първия ответник като „международен шофьор на товарен автомобил” по безсрочен трудов договор. При натоварването на автомобил се скъсва укрепващ колан, ищецът се подхлъзва и пада от втория етаж на автовоза, при което получава счупване на лявата ръка и навяхване дясната глезенна става. Ръката е имобилизирана в продължение на 28 дни, през което време движенията на ищеца са били ограничени, при нараняването на ръката той е изпитал силна болка, която намалява скоро и в хода на лечението изчезва напълно при окончателното му възстановяване след два – два и половина месеца, а при нараняването на крака ищецът е изпитал силни болки, които траят 7 до 10 дни след което изчезват напълно при окончателното му възстановяване след двадесет дни. Първият ответник, като работодател и вторият, като приобретател на предприятието му след трудовата злополука, отговарят изцяло за причината вреда, тъй като груба небрежност е налице само когато работникът е предвиждал вредоносния резултат от поведението си, но е разчитал да го избегне, а доказателства за такова негово субективно отношение не са събрани. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение