Определение № 9219 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 160, ал. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. С. М. от гр. Айтос, подадена от пълномощника й адв. С. Маринова, срещу определение № 4980 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 946/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие жалбата й против решение № 1040-02-61 от 24.04.2025 г. на директора на ТП (териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 022-00-1316-5 от 13.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, и е прекратено производството по делото. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, частната жалбоподателка претендира отмяна на оспореното от нея определение. Моли на основание чл. 235, ал. 1 от АПК въпросът да бъде решен по същество, като й се присъдят и разноските по делото в размер на 1030 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 30 лв. за частната жалба. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас, действащ чрез пълномощника си гл. юрк. К. Вълкова, оспорва частната жалба като неоснователна, изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт, който предлага да бъде потвърден, прави възражение за прекомерност на заплатения/претендирания от другата страна адвокатски хонорар и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която атакуваният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. За да счете жалбата, с която е бил сезиран, за просрочена и съответно недопустима, Бургаският административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ - Бургас е било връчено редовно на пълномощника на жалбоподателката (посочен в жалбата като съдебен адресат) на 28.04.2025 г., при което е можело да се обжалва до 12.05.2025 г. (присъствен ден) включително, а жалбата срещу него до съда е подадена на 17.05.2025 г., т.е. след изтичане на 14-дневния срок за обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО. Този извод се подкрепя от доказателствата по делото и следва да бъде споделен. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел обоснован извод за нейното просрочие, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Атакуваното административно решение по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО и съгласно указаното в него може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. То е било връчено на посочения в жалбата съдебен адресат и пълномощник на жалбоподателката на 28.04.2025 г. (видно от приложеното по първоначалното дело известие за доставяне, номерирано като лист 41 от него, в което известие изрично е означено решението, предмет на връчване), и срокът, в който е можело да бъде валидно оспорено пред съда, е изтекъл на 12.05.2025 г. – понеделник, работен и присъствен ден. Както правилно е установил съдът, жалбата срещу атакуваното с нея решение е била подадена посредством куриерска фирма чрез административния орган до съда едва на 17.05.2025 г. (което не се оспорва и от частната жалбоподателка), т.е. след преклудиране на възможността за съдебно обжалване на административния акт. В жалбата не е посочен електронен адрес или информация за наличие на персонален профил, регистриран в електронната система за сигурно електронно връчване. Предвид горното тезата на процесуалния представител на частната жалбоподателка, че връчването на доверителката й на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас е нередовно, и в резултат на това жалбата срещу него не прескрибира, не може да бъде споделена. Изложеното обуславя извода, че след като е установил, че жалбата срещу административния акт е подадена след изтичане на законоустановения срок за това, съдът обосновано е достигнал до извода за наличие на приложното поле на чл. 159, т. 5 от АПК. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен служебно да следи. Жалба, подадена след изтичането на срока, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Бургас, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в частната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната претенция на жалбоподателката за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява своевременно направеното искане на ответника, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 236 във връзка с чл. 228 от АПК, в полза на ТП на НОИ – Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При определянето на размера се съобрази обема и качеството на реално осъществената защита (само с подаден писмен отговор на частната жалба) и фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236, Върховният административен съд, шесто отделение,