Решение № 47 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5159/2013 г.

Решение № 47 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5159/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура - София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 03.06.2013 г., постановено по гр. д. № 905/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 02.01.2013 г. по гр. д. № 7945/2012 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв. и сумата 13092 лв. - на основание чл. 86 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1312 от 16.12.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.2968 г., както и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, IIIг. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, IIIг. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба Д. А. А. К., чрез процесуален представител адв. Т. Л., оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Д. А. А. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в това, че на 05.10.2004 г. в [населено място] е държал неистински банкноти, както и високорисково наркотично вещество в жилището си, като наказателното производство е продължило до 09.06.2009 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по нохд № 3384/2008 г. на СГС и от мярка за неотклонение "задържане под стража" по същото обвинение. Установено е, че с постановление от 08.10.2004 г. по сл. д. № 572/2004 г. на СИО-ССлС, Д. А. А. К., без гражданство, със статут на бежанец в Р България, е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1 НК за това, че на 05.10.2004 г. в [населено място] е държал неистински банкноти, както и високорисково наркотично вещество в жилището си; взета му е мярка за неотклонение "задържане под стража". Д. А. А. К. е задържан на 05.10.2004 г. С определение от 19.05.2005 г. по н. д. № 1927/2005 г. на СГС е изменена взетата по отношение на К. мярка за неотклонение "задържане под стража" в "парична гаранция" в размер на 8000 лв., намалена на 5000 лв. с определение от 27.05.2005 г. по внчд № 658/2005 г. на САС, внесена на 03.08.2005 г. С постановление от 14.11.2008 г. по пр. пр. 5387/2008 г. на СГП е прекратено наказателното производство срещу Д. А. А. К. за престъплението по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което обстоятелство неправилно не е отчетено в обжалваното решение при определяне на размера на обезщетението. Наказателното производство срещу Д. А. А. К. е продължило до 09.06.2009 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по нохд № 3384/2008 г. на СГС. Следователно наказателното производство по обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК е продължило 4 години и 8 месеца, а не 6 години, както неправилно е прието с обжалваното решение. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 40000 лв. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 /сега ал. 3/ ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Установено е със събраните гласни доказателства, че Д. А. А. К. тежко е понесъл наказателното преследване срещу него. Необосновано обаче е прието, че обвинението и продължилото 10 месеца задържане в ареста се отразило силно негативно върху психическото състояние на ищеца. Не са доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия - нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. Необосновано е прието, че неодобрението, което са проявявали към него познатите и близките му, имащи крайно негативно отношение към държането на наркотични вещества, е предизвикано единствено от незаконното обвинение в държане на високорисково наркотично вещество, без да се отчете и установеното в наказателното производство, че е намерено такова вещество в обитавания от него апартамент в съжителство. Неправилно са кредитирани свидетелските показания, дадени от лице, което не е медицински специалист, за влошаване на заболяване от астма, при неангажиране на медицински документи за това и при липса на такива данните в наличната медицинска документация /по следственото дело, изготвена във връзка със здравословни оплаквания на лицето по време на задържането му, от която се установява, че К. е твърдял, че боледува от астма, без да има данни за това и от която документация не се установява наличие на такова заболяване и влошаването му по време на задържането под стража/. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на задържането под стража, тежестта на престъпленията, за които е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1965 г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 40000 лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 20000 лв. и сумата 6546 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и се отмени за размера над 20000 лв. до присъдения размер 40000 лв. и до размера 13092 лв. по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тази част исковете се отхвърлят като неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение