Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г.

Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Х. срещу решение № 1330/18.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1820/2012 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С него, като е потвърдено решение № 1662/23.04.2012 г. по гр. дело № 18973/2011 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Поделение за товарни превози - П. и срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 145/22.08.2011 г. на двамата управители на ответното Е. и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 13.06.2013 г., производството по делото е прекратено по отношение на ответното Поделение за товарни превози (ПТП) - П., което при реорганизация през месец април 2012 г. е било закрито и негов правоприемник, съгласно чл. 123 от КТ, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на КТ, и чл. 227 от ГПК е другият ответник по делото - [фирма]. В касационната жалба и в уточнението й се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че неправилно - в нарушение на чл. 328, ал. 2 от КТ, въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките за уволнението на ищеца на това основание, като не е взето предвид, че съгласно практиката на ВКС идеята на закона е с договора за управление да се определят задачите и целите на управлението, което се възлага на управителя и поради това с договора следва да има поставена нова бизнес задача за управителя - какво трябва да постигне дружеството в икономически и търговски план, а в случая това не е налице. Като незаконосъобразни - също в нарушение на чл. 328, ал. 2 от КТ, се сочат и изводите на окръжния съд, че ищецът е заемал ръководна длъжност и че е без значение колко време реално е изпълнявана тя, както и че не е взето предвид, че единият от двамата управители на ответното дружество вече е бил назначен към момента на назначаването на ищеца на процесната длъжност. В уточнението на касационната жалба и в писмено становище-защита от страна на касатора се излагат и допълнителни аргументи в подкрепа на тези оплаквания; жалбоподателят претендира и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от трите съдебни инстанции по делото. Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба и в съдебното заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; респ. - че въззивното решение е правилно. Поддържа, че в случая е осъществен фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ. В тази връзка излага доводи и съображения, че по делото са доказани наличието на нова бизнес задача (план), поставени пред новото ръководство на дружеството; че длъжността на касатора-ищец е ръководна, тъй като той, като ръководител на отдел - на процесната длъжност, е ръководел, организирал, координирал, контролирал и отговарял за трудовия процес и за изпълнението на една обособена дейност в ПТП-П.; че е без значение колко време е заемал тази длъжност, както и че двамата управители на дружеството могат само заедно да осъществяват правомощията си, поради което е без значение, че единият от тях е бил назначен, преди назначаването на ищеца на процесната длъжност. Ответникът също претендира присъждане на направените разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 420/29.03.2013 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. За да отхвърли предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая е налице сключен нов договор за управление с единия от двамата управители на ответното Е.; заеманата от ищеца длъжност ръководител отдел "Поддържане и ремонт на железен път и съоръжения и недвижимо имущество" при ответното поделение на ответното Е., попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, т.е. длъжността е ръководна; уволнението е извършено в рамките на преклузивния 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 от КТ. За да намери, че заеманата от касатора-ищец длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, въззивният съд е споделил (съгласно чл. 272 от ГПК) извода за това на първоинстанционния съд, направен въз основа, сключеното с ищеца допълнително споразумение към трудов договор, щатното разписание и трудовите функции, установени по делото с длъжностна характеристика, каквато е била утвърдена за процесната длъжност, макар и да не е била връчена срещу подпис на ищеца. Окръжният съд е приел за ирелевантно по делото последното обстоятелство - невръчването на длъжностната характеристика на ищеца, както и това, че последният е работил само 15 дни на процесната длъжност. Въззивният съд е приел и че е без значение дали договорът за управление е сключен с лице, изпълнявало и досега длъжността и/или с ново лице, тъй като при всеки нов договор за управление отпочва нов 9-месечен срок. Приел е и че нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ изобщо не изисква поставяне на нови задачи или програми в съдържанието на новоподписания договор за управление, което означава, че е възможно да има и припокриване на вече предходен план, но това не влияе на законността на уволнението. Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК, с последния си извод въззивният съд е разрешил изведения по делото материалноправен въпрос в противоречие с решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. С него, по реда на чл. 290, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е даден положителен отговор на този правен въпрос, като е прието следното: При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. В същия смисъл е и останалата, трайно установена практика на ВКС, формирана по ред на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в следните решения: решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя, така установената константна практика на ВКС, която е формирана по реда на чл. 290 от ГПК, и поради което - задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища. Следва единствено да се уточни, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК, с оглед горното разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното: Основателно е оплакването в касационната жалба, че противоречие с цитираната практика на ВКС и неправилно - в нарушение на материалния закон - на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ и необосновано, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ изобщо не изисква поставяне на нови задачи или програми в съдържанието на новоподписания договор за управление (или в друг акт), и че това не влияе на законността на уволнението. От друга страна, основателен е и доводът на ответника по делото, че приетите като писмени доказателства, план за преструктуриране и финансово стабилизиране на [фирма] за 2011 г. и план за дейността за периода 2010-2016 г., актуализирани към месец август 2011 г., - в частта им, отнасяща се за ответното [фирма], съдържат бизнес-задачи с конкретни икономически показатели, които очевидно (съгласно и приетите по делото решения от 22.02.2011 г. и от 10.05.2011 г. на съвета на директорите на Холдинг "Б." ЕАД) следва да бъдат постигнати именно от двамата нови управители на ответното [фирма], сключили договори за управление съответно на 4.07.2011 г. и на 5.08.2011 г. Основателно е и оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че заеманата от ищеца процесна длъжност ръководител отдел "Поддържане и ремонт на железен път и съоръжения и недвижимо имущество" в (закритото по-късно, както беше посочено по-горе) ПТП - П. на ответното Е., е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ. От съвкупната преценка на доказателствата по делото (управленско-организационната структура на ответното Е. и на неговото централно управление, щатното разписание на ПТП - П., допълнителното споразумение от 5.07.2011 г. към трудовия договор на ищеца, с което последният е преназначен на процесната длъжност, утвърдената длъжностна характеристика за последната) следва изводът, че процесната, заемана от ищеца длъжност, е била ръководна, но само в рамките на ПТП - П., а не и в рамките на цялото ответно дружество, за управлението именно на което са сключили договорите за управление неговите двама нови управители. Ищецът е ръководил и отговарял за дейността на служителите в ръководения от него отдел на поделението в П., но той е бил организационно подчинен, не само на преките си административни ръководители - директора и заместник-директорите на ПТП - П., а и на служителите от дирекциите и на ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в ответното Е. Тази изтъквана още в исковата молба, опосреденост от множество други служители (освен преките ръководители - директора на поделението и неговите заместници), стоящи в организационно-йерархическата структура между длъжността на ищеца и двамата управители на ответното Е., изключва възможността да се приеме, че ищецът е заемал ръководна длъжност в ответното Е. по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ и че уволнението му е съобразено с целта на първата от тези разпоредби - новите управители да подберат свой управленски екип, който в случая би могъл да включва и директорите на териториалните поделения, но не и длъжността - ръководител на отдел в такова поделение, заемана от ищеца. Неправилността на този решаващ извод на въззивния съд е довела до неправилност и на крайните му изводи за неоснователност и за отхвърляне на предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. По горните съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, и спора по делото следва да се реши по същество от състава на ВКС. Предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно, е основателен, по изложените по горе съображения, че процесната, заемана от ищеца длъжност, не е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ. От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че съгласно допълнителното споразумение от 5.07.2011 г. към трудовия договор на ищеца, последният е бил преназначен на процесната длъжност за неопределено време (чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ), следва и основателността на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди незаконосъобразното му уволнение, длъжност ръководител отдел "Поддържане и ремонт на железен път и съоръжения и недвижимо имущество" при ответното дружество. Предвид крайния изход на делото, на ответното дружество не се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение, каквито то претендира, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя-ищец, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред първата и касационната съдебни инстанции по делото (не се установява той да е направил разноски в производството пред въззивната съдебна инстанция), а именно - сумата 1 620 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и дължимите държавни такси за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на ПРС - сумата 160 лв., по сметка на ПОС - сумата 80 лв. и по сметка на ВКС - сумата 110 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение