Решение № 3983 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 832/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба с вх. № 26499/29.10.2025 г. от М. Н. В. чрез адв. А. Кашъмов срещу Решение № 29625 от 11.09.2025 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 3131/2025 г. по описа на същия съд. Излага подробни доводи за порочността на оспореното решение, изразяваща се в противоречието му с процесуалния и материалния закон, както и в това, че същото е необосновано.

Ответникът по касация – Комисия за противодействие на корупцията, чието процесуално представителство по висящи спорове се осъществява от председателя на Сметната палата по силата на § 33, ал. 2 от ЗИД на ЗСП (Обн. ДВ, бр. 16 от 2026 г.), счита че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по изложените подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът по делото представя заключение, че касационната жалба е основателна и моли с оглед на това оспореното решение да бъде отменено като неправилно – постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.

След като взе предвид доводите на страните, както и приетото от правна и фактическа страна от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Производството пред АССГ е било образувано по жалба от касатора срещу решение № КПК-ДОИ-5-20 от 28.02.2025 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по изпълнение на решение № 5605 от 18.02.2025 г. по адм. дело № 9305/2024 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е отменено решение № КПК-ДОИ-5-8/28.08.2024 г., издадено от член на КПК, в частта му по т. 1-т. 3 от заявление с вх. № КПК-ДОИ- 5/29.03.2024 година.

Установено е било от първоинстанционния съд, че административното производство е започнало по подадено от касатора заявление с вх. № КПК-ДОИ- 5/29.03.2024 г., адресирано до председателя на Комисията за противодействие на корупцията и до председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Със заявлението е поискано предоставяне на следната информация:

1. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПКОНПИ (поотделно) до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически лица? Какво е основанието, на което те са определяни?

2. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КОНПИ (поотделно) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?

3. Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПК след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?

4. Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?

Тъй като в законоустановения срок не е последвало произнасяне, касаторът е подал жалба срещу мълчалив отказ, който е отменен от Административен съд – София град (АССГ) с решение № 13787/02.08.2024 г. по адм. дело № 4872/2024 година. Със същото решение преписката е изпратена на КПК за ново произнасяне в 14-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Установено е, че е последвало издаването на решение № КПК-ДОИ-5-8/28.08.2024 г. от член на КПК, определен със заповед № КПК-РД-06-14/12.10.2023 г. на председателя на КПК, с което е предоставен достъп до обществена информация, както следва: по въпроси № 1 и № 2 на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението се изпраща по компетентност на КОНПИ; по отношение на въпроси № 3 и № 4 е изложено, че по силата на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) до избирането на състав на КПК, заварените до влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на съответните комисии, като след избора на членове продължават мандата си като членове на КОНПИ. Посочено е и това, че при изпълнение на вменените им със закон функции, председателят и членовете на КПК/КОНПИ получават едно възнаграждение, поради което няма дублиране.

С решение № 5605/18.02.2025 г. по дело № 9305/2024 г. на АССГ решение № КПК-ДОИ-5-8 от 28.08.2024 г. е отменено в частта по въпроси от 1 до 3 включително от заявление с вх. № КПК-ДОИ5/29.03.2024 г., адресирано до председателя на КПК и до председателя на КОНПИ. Преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания, като е определен 7-дневен срок от влизане в сила на решението.

Срещу това решение е заведен иск с правно основание чл. 128а от АПК за обявяване на нищожността му. По исковата молба е образувано адм. дело № 2039/2025 година. При служебна проверка съдът констатира, че по него е постановено решение № 25324 от 25.07.2025 г., с което искът е отхвърлен. Констатирано е, че срещу решението е подадена касационна жалба и същото не е влязло в сила.

Именно въз основа на последното обстоятелство – наличието на висящ спор по чл. 128а от АПК, административният орган – председателят на КПК е издал решение № КПК-ДОИ-5-20 от 28.02.2025 г., като на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административното производство по изпълнение на решение № 5605 от 18.02.2025 г. по адм. дело № 9305/2024 г. на АССГ е спряно до произнасяне по предявения иск за обявяване на нищожността на същото по образуваното пред АССГ адм. дело № 2039/2025 година.

От своя страна АССГ е разгледал жалбата по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е постановил решение като краен акт, с което е отхвърлил жалбата на М. В. (касатора) срещу решението на председателя на КПК като неоснователна. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореното решение № КПК-ДОИ-5-20 от 28.02.2025 г. на председателя на КПК е изцяло законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на материалния закон (съдът визира чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК), при липса на допуснати съществени процесуалния нарушения.

Решението е валидно и допустимо. То обаче е неправилно, тъй като е процесуално незаконосъобразно.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че доколкото АССГ е бил сезиран по повод акт (решение на КПК), с което е било спряно административното производство, производството пред АССГ е следвало да се развие по реда на чл. 54, ал. 5 вр. с чл. 197 и сл. от АПК и да завърши с определение – чл. 200, ал. 1 от АПК, което от своя страна подлежи на обжалване при други срокове – чл. 200, ал. 2 от АПК. По съществото си решението на председателя на КПК за спиране на административното производство представлява отказ да се разгледа административното производство с акт по същество поради твърдяно от органа наличие на отрицателни процесуални предпоставки за издаването на краен административен акт. Именно затова процесуалният закон изрично препраща към глава десета, Раздел IV при обжалването му – чл. 54, ал. 5 от АПК, а не към общия ред по чл. 145 и сл. от АПК за обжалване на административни актове. Вместо да съобрази особения процесуален ред за обжалването на процесното решение на председателя на КПК, първоинстанционният съд е провел съдебно производство по общия ред и е постановил решение като краен съдебен акт. Това порочно действие на съда представлява първото процесуално нарушение, което е извършила първата инстанция.

На второ място, при разглеждане по същество не е вярно, че оспореното решение на председателя на КПК не противоречи на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК (отразено от първоинстанционния съд погрешно като съответствие с материалния закон). Съгласно чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК административното производство се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Целта на закона в този случай е да обезпечи правилното и законосъобразно развитие на производството по издаване на административния акт. В случай на друго висящо административно или съдебно производство с преюдициално значение, същото трябва да бъде изчакано, за да бъдат установени обуславящите административното производство факти – предмет на преюдициалното административно или съдебно производство, които от своя страна са с правно значение за обусловените факти – предмет на спряното административно производство. Затова фактът, който представлява основание за възобновяването на вече спряно административно производство е именно отпадането на висящността (приключването) на административното или съдебното производство – чл. 55, ал. 1 от АПК. От своя страна самото приключване става с влизането в сила на административен акт (без да бъде обжалван или след като е бил обжалван, е бил потвърден от по-горестоящ административен орган или съд), както и с влизането на съдебно решение, с което е бил отменен обуславящия административен акт.

Производството по чл. 128а АПК, както и тези по чл. 99, чл. 128, ал. 2 и чл. 237 и сл. от АПК не са основание за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Цитираните разпоредби уреждат извънредни и извънинстанционни способи за защита на предвиден в закона кръг от лица (субекти или страни в административния процес), които разпоредби целят да гарантират основно принципа на законност и истинност в административния процес, без да нарушават стабилитета на административните актове или силата на пресъдено нещо на съдебните решения. Независимо от пороците, от които биха могли да страдат хипотетично административният/те акт/ове и съдебното/ите решение/я с преюдициално значение за едно административно производство, до момента, в който не бъдат отменени или прогласени за нищожни по надлежния процесуален ред, същите „приключват“ съответното административно или съдебно производство. Поради тази причина, от този момент липсва основание за спиране на обусловеното административно производство, а ако последното е било спряно, то следва да бъде възобновено.

При това положение, процесното решение за спиране на председателя на КПК е следвало да бъде отменено от АССГ като процесуално незаконосъобразно и да се върне преписката на административния орган за решаване на искането по същество със срок за произнасяне. Като е сторил обратното, съдът е извършил второ съществено процесуално нарушение, защото не се е съобразил с нормата на чл. 200, ал. 2 от АПК.

Доколкото и двете гореизложени съдопроизводствените правила на първоинстанционния съд не обуславят връщането на делото за извършване на нови или за повтарянето на съдопроизводствени действия, тоест не е нарушено равенството на страните в съдебното производство, настоящата съдебна инстанция намира, че делото следва да се изпрати директно на административния орган за решаване на административното производство по същество в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото решение.

Разноски по делото не се дължат, тъй като не са поискани изрично от касатора, независимо от благоприятния за него изход на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение