Определение № 12915 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10528/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Завод за хартия –Белово“, подадена чрез синдика А. Н., срещу определение №2828/17.07.2024г., постановено по адм. Дело №4/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик. В частната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответната по частната жалба страна – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира следното: Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №2828/17.07.2024г. по адм. Дело №4/2024г. АС Пазарджик е разгледал искане за възстановяване на срока на обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №79/24.10.2023г. на Директора на БД „ИБР“, инкорпорирано в частна жалба вх.№2857/27.03.2024г., така както е прието от касационния съд в определение №5787/13.05.2024г. по адм. Дело №4526/2024г. по описа на ВАС. За да постанови обжалваното определение, с което отхвърля като неоснователно искането за възстановяване на срока на обжалване на горепосочения АУПДВ, съставът на АС Пазарджик приема, че не са налице предпоставките по чл.161,ал.1 АПК за уважаване на искането. Изводите на административния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В разпоредбата на чл.161,ал.1 АПК са предвидени две принципни хипотези за възстановяване на пропуснат срок за обжалване по съдебен ред. За основателността на искането, за което правилно е прието в случая, че е допустимо, следва да се установят и докажат обстоятелства, относими за поне едната от тези възможности. Молителят не сочи и не излага твърдения и доводи във връзка с наличие на особени непредвидени обстоятелства. Позовава се на поведение на администрацията което го е въвело в заблуждение, а именно твърди, че след като в оспорения от него АУПДВ е указано, че същият „подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни чрез Директора на БД „ИБР“ пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд-Пазарджик“, то адресата на акта е бил въведен в заблуждение, че първо следва да обжалва по административен ред и едва тогава – по съдебен ред. Счита, че с това си действие администрацията е създала у адресата невярна представа относно съществени елементи от правото му на защита – срокът и условията за упражняването й, тъй като при тези указания адресатът е пропуснал законовия срок за обжалване, който би бил различен, ако не му е било указано, че обжалването е в този ред – първо пред горестоящия орган, а след това – пред съда. Така направените твърдения от молителя законосъобразно са приети от първоинстанционния съд за необосновани. В обжалвания административен акт е включен задължителният реквизит по чл.59,ал.2,т.7 АПК – пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Обратно на твърденията на молителя формулираното указание не съдържа указание, че актът може да се обжалва първо по административен ред, а едва след това - по съдебен ред. Посочени са само възможностите за обжалване, както по административен ред, които са алтернативни или кумулативни, по избор на адресата. В случая не е налице нормативно установено задължително обжалване по административен ред и указание в този смисъл не е давано от администрацията. Не е налице заблуждаващо поведение на администрацията, а субективно погрешно възприятие на представителите на адресата на акта относно дадените указания. Молителят не доказва наличието на особени непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело го в заблуждение по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Не са налице основания за възстановяване на срока му за обжалване по съдебен ред на АУПДВ №79/24.10.2023г. на Директора на БД „ИБР“. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, осмо отделение,