Определение № 432 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 364/2009 г.

Производството по ч.т.д. № 364/2009г. е образувано по частна жалба на М. С. С. – Т., гр. С. срещу решение № 21/15.01.2009г. по т.д. № 711/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд., в частта, имаща характер на определение, с която е оставено в сила решение № 261/05.02.2008г. по гр.д. № 1887/2007г. на Софийския апелативен съд, също с характер на определение, за връщане като недопустима на въззивната жалба на М. С. – Т. – трето лице – помагач в процеса. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че подадената частна жалба е недопустима. Касационното производство по т.д. № 711/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд. се е движело по реда на чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ и съответно по чл.213, б.”а” ГПК /отм./ в частта, с която се атакува актът на Софийския апелативен съд за връщане на въззивната жалба на касатора Т. По силата на чл.218а, ал.1 б.”в” от ГПК /отм./ на обжалване пред ВКС подлежаха определенията на въззивните съдилища, с които са оставени без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и касационният съд се произнасяше по частни жалби срещу разпореждания за връщане на въззивни жалби, постановени съгласно чл.200 ГПК /отм./. Определението, с което ВКС се произнасяше по същество по подадени частни жалби, не подлежеше на атакуване пред друг състав на ВКС. По реда на ГПК от 1951г. друг състав на ВКС разглеждаше единствено частни жалби срещу определения и разпореждания на ВКС за връщане на касационни жалби – чл.218в, ал.5 ГПК /отм./. Следователно редът за инстанционен контрол на определението на САС за връщане на въззивната жалба е изчерпан при действието на ГПК /отм./. Частната жалба вх. № 4347/15.05.2009г. е депозирана при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г., но определението на ВКС, ТК, ІІ отд. не подлежи на обжалване и по новия ред съгласно чл.274, ал.2, във вр. ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд