Определение № 176 от 08.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 227/2015 г.

Производството е по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА и е било образувано по исковата молба с вх. № 67/05.01.2015 г. на И. С. К. от [населено място] срещу ответното [фирма]-гр. М. с предмет: отмяна на арбитражното решение от 21.VІІІ.2014 г. по арб. дело № 19884/2012 г. по описа на арбитражен съд София при С. за правна помощ и медиация. Настоящето дело е било насрочено в открито съдебно заседание на 20.ІV.2015 г., а след отлагането му – за 15.VІ.2015 г. В своя молба вх. № 6098/26.VІ.2015 г. ищецът К. излага, че е сключил извънсъдебно споразумение с ответното търговско д-во, по силата на което последното се е отказало да претендира от него присъдените с арбитражното решение суми, а той – да поиска прекратяване на настоящето дело, заведено по иска му с правно основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА, както и да бъде освободено внесеното по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА обезпечение в размер на сумата от 264.53 лв., като последната бъде преведена по посочената банкова с/ка в Първа инвестиционна банка с титуляр - неговия процесуален представител по пълномощие от САК адв. С. Д. Ч.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: По първото искане с правно основание по чл. 233 ГПК: Видно от представеното с молбата от 26.V.2015 г. пълномощно е, че с него ищецът И. С. К. от [населено място] е оторизирал адвокат С. Д. Ч. от САК да сключи от негово име извънсъдебно споразумение с ответното по иска с правно основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/-гр. М., като получи по своя с/ка сумата по споразумението и да подаде молба за отказ от иска по т. т. № 227/2015 г. Видно от клаузата на чл. 1 от приложеното към молбата за отказ от иска извънсъдебно споразумение от дата 21.V.2015 г. /носещо печат на ответното търговско д-во/ е, че търговецът ответник изрично декларира, че „няма право на вземане срещу И. Св. К. и същият не му дължи заплащане на сумите по решение от 21 август 2014 г., постановено по арб. дело № 19884/2012 г. по описа на Арбитражен съд-София при СППМ и същото не би могла да послужи за изпълнителен титул”. Искането за прекратяване на настоящето исково пр-во е основателно и ще следва да се уважи. По второто / особеното / искане: Като констатира, че със свое определение № 2/24.І.2015 г. по настоящето дело, изпълнението на осъдителното арбитражно решение на Арбитражен съд – София към СППМ по арб. дело № 19884/2012 г. е било спряно /вкл. и в частта му за присъдените лихви върху главницата от общо 264.53 лв./. Видно от приложената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че и към датата 27.V.2015 г. сума в размер на 264.53 лв. (двеста шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки), внесена от И. С. К. на 21 януари 2015 г., е налична по специалната набирателна с/ка на ВКС за вещи лица, свидетели, депозити и гаранции. Искането за освобождаване на обезпечението в горепосочения размер е основателно, предвид клаузата на чл. 1 от горепосоченото извънсъдебно споразумение между страните по спора, предвиждаща, че ответното търговско д-во яма право на вземане срещу ищеца И. Св. К.. Мотивиран от горното и на основание чл. 233 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение