Решение № 9768 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2013 г.

Решение № 9768 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Татяна Емилова Мънкова от гр. София против решение № 6201/11.10.2013 г. по адм. д. № 14105/12 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2001111726/04.04.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в потвърдената част, с решение № 2318/26.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК за ревизирани периоди от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържат се възраженията по първоначалната жалба до съда, свързани с неправилно установено начално салдо към 01.01.2004 г., което според касаторката е в размер на 10 000 лв., неправилно незачитане документи за получен заем в размер на 500 000 лв. по Договор от 15.11.2004 г. със заемодател "Ментейн " ЕООД, както и документи за връщане на сумата - ПКО № 1/15.09.09 г. на "Линсофт " ЕООД, като универсален правоприемник на "Ментейн " ЕООД. Твърди бездействие от страна на органите по приходите, които е следвало да извършат проверка в последващ правоприемник - "Синтия " ЕООД. Позовава се на приетата по делото ССчЕ. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Згурева оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу РА, предмет на оспорване, първоинстанционния съд е приел, че в хода на оспорване не са ангажирани доказателства, с което да са опровергани фактическите и правни констатации на ревизията. Приел е, че не е доказано наличието на начално салдо към 01.01.2004 г. в размер на 10 000 лв., в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката, както и че не е доказан произходът на внесената сума от 500 000 лв. като вноска в капитала на "ТМ Дизайн Сервиз " ЕООД, като в тази връзка са изложени съображения за некредитиране на частни документи, оспорени от ответната страна и заключение на вещото лице по ССчЕ, като изготвена единствено на база доказателствата по делото. Решението е правилно. Спорни по делото са били въпросите: дали е имало ревизираното личе налични 10 000 лв. като начално салдо към 2004 г. и получен ли е заема в размер на 500 000 лв., с който жалбоподателката обосновава направената от нея вноска в капитала на "ТМ Дизайн Сервиз" ЕООД. Съдът е обосновал правилни изводи за неоснователност и недоказаност твърденията на оспорващата, както за наличието на начално салдо към 01.01.2004 г., така и твърдението за получена в заем сума от 500 000 лв., която е внесла като капитал в "ТМ Дизайн Сервиз " ЕООД. В тази връзка, правилно не е кредитирано и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, което е работило единствено по документите по делото и по-специално, представения договор за заем, РКО, които като частни документи са били оспорени от ответната страна и поради неангажиране на съответни доказателства за установяване достоверността им, правилно не са кредитирани от съда. Възраженията за неизвършени от страна на органите по приходите насрещни проверки на съответни фирми, за които се твърди, че са се преобразували, съдът е констатирал, че всички фирми са на един и същ адрес, който е адреса на жалбоподателката, при което същата е могла да представи необходимите доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, относими към спора и опровергаващи установеното от органа по приходите. В хода на административното и съдебно обжалване не са опровергани изводите на приходните органи по спорните обстоятелства, както относно определяне данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение