Определение № 218 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 872/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от адвокат Г. С. /пълномощник на П. И. Г./, с искане да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 131/28.04.2020 г., чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 200,00 лв., каквото искане е направено с писмения отговор по частната касационна жалба, но съдът не се е произнесъл. Насрещната страна - С. С. С., чрез пълномощника си адв. Ч. излага доводи за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е неоснователна. С посоченото определение, съдът в настоящия си състав, не допусна касационно обжалване на определение № 484/07.10.2019 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 328/2019 г., с което е оставена без уважение частната жалба на ищцата С. С. С. против определение на Бургаския окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определение от 24.06.2019 г. по гр.д. № 1750/2018 г. Съгласно установената съдебна практика производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото въззивното определение, което е било предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,