Определение № 2397 от 14.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. от Закона за арбитража /ЗА/. Образувано е по искова молба на [община] - чрез адв. В. Ц., с която са предявени искове против „Евро интегра консулт“ ЕООД - дружество, регистрирано в Република Украйна, за прогласяване нищожност, евентуално - за отмяна, на решение № 1-111 от 08.07.2025 г., постановено от едноличен арбитър ad hoc Карина Вадимовна по арб. д. № 1-10/2025 г., с което [община] е осъдена солидарно с „Геодож“ ЕООД да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД сума в размер на 300 500 лв. (равностойност на 153 643.21 евро), дължима за неплатени действително извършени строително - монтажни работи по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 2 - СМР [населено място], фактура № 20/21.07.2020 г. и акт № ОП2-003/05.08.2015 г. С молба вх. № 4987/06.03.2026 г. [община] - чрез пълномощника си адв. В. Ц., е направила изявление, че не поддържа искането за прогласяване нищожност на арбитражното решение, оттегля иска за нищожност и моли производството в тази част да бъде прекратено. Предвид изявлението в молбата производството по иска за прогласяване нищожност на арбитражното решение следва да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на иска съдът е десезиран от разглеждането му. Препис от исковата молба е връчен на ответника „Евро интегра консулт“ ЕООД, който е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез управителя на дружеството А. Е. Х.. С отговора е направено възражение за недопустимост на предявените искове поради неконституиране на необходими другари - солидарният длъжник и праводатели на дружеството - ответник, и е поискано делото да бъде прекратено, евентуално - неучастващите лица да бъдат конституирани в това им качество или да бъдат призовани като обикновени другари. Заявено е и искане съдебният състав, разглеждащ делото, да прецени дали не са налице основания за отвод поради участие на членовете му в разглеждането на други дела между същите страни и на същото основание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните, на доказателствата и на изявленията на страните, приема следното: Исковата молба в частта относно исковете за отмяна на арбитражното решение е редовна и съгласно чл. 140 вр. чл. 146 ГПК съдът следва да изготви проект за доклад по делото, след като се произнесе по възражението на ответника за недопустимост на производството и по искането за преценка дали са налице на основания по чл. 22, ал. 1 ГПК. Възражението за недопустимост на производството поради неучастие на необходими другари на ищеца е неоснователно. Според константната практика на Върховния касационен съд надлежни страни в производството по чл. 47 ЗА са страните, участвали в арбитражното производство и обвързани от постановеното в това производство решение. В случая с арбитражното решение [община] е осъдена солидарно с „Геодож“ ЕООД да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД посочената в диспозитива на решението парична сума. Солидарните длъжници не са необходими (задължителни) другари, а обикновени другари, като всеки от тях има самостоятелно право на иск по чл. 47 ЗА. С предявените в настоящото производство искове [община] е упражнила признатото й от закона право и е предявила искове за отмяна на неблагоприятното за нея решение в защита на собствените си права и интереси. Другият солидарно осъден ответник не е обвързан от така предприетата съдебна защита и не е легитимиран да участва в образуваното пред Върховния касационен съд производство, поради което няма основание да бъде конституиран като страна по делото. Праводателите на ответника не са участвали като страни в арбитражното производство и не са адресати на арбитражното решение, което изключва възможността за конституирането им като страни в производството по чл. 47 и сл. ЗА. По изложените съображения искането за конституиране следва да се остави без уважение. По отношение на членовете на съдебния състав не са налице основания по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване от делото. Разглеждането на други дела между същите страни не се преценява като основание за отвод поради различния предмет на делата. Проект за доклад по делото: [община] е предявила обективно съединени искове срещу „Евро интегра консулт“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение № 1-111 от 08.07.2025 г., постановено от едноличен арбитър ad hoc Карина Вадимовна по арб. д. № 1-10/2025 г., със съдържание, посочено по-горе. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е връчено на [община] на 03.11.2025 г., а исковата молба е подадена на 03.02.2026 г. чрез ССЕВ, с което е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА и исковете са допустими. В исковата молба, с която са предявени исковете, се излагат твърдения че между посочените в арбитражното решение страни няма постигнато арбитражно споразумение или съгласие в каквато и да било друга форма възникнал помежду им спор да бъде решаван от арбитраж и че не е уговарян арбитраж ad hoc; че клаузата на чл. 28, ал. 3 от договор за възлагане на обществена поръчка № 15/01.07.2023 г., към която е препратил арбитърът с оглед правата на ищеца в арбитражното производство - „Евро интегра консулт“ ЕООД, действащ в качеството на цесионер, предвижда отнасяне на спорове във връзка с договора за решаване пред Арбитражен съд при Българска - търговско промишлена палата, съобразно неговия правилник и в състав от трима съдии, от които двама посочени от страните, и не притежава изискуемите от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗА белези на арбитражно споразумение за инцидентен арбитраж, респ. не поражда правораздавателна власт и компетентност за постановилия арбитражното решение едноличен арбитър; че арбитражното решение е постановено при явно нарушаване и противоречие с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в арбитражното производство - неуведомяване и невръчване на съдебни книжа на [община] в качеството й на ответник в арбитражното производство, лишаване от право на становище по исковата молба, произнасяне на решение по спора само въз основа на писмени доказателства, представени на едноличния арбитър от избралата го страна, без осигуряване на възможност за участие на общината в производството; че образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението за арбитраж, уговорено в клаузата на чл. 28, ал. 3 от сключения между [община] и ДЗЗД „К. Щ. Е. МСМ“ договор за обществена поръчка, което изключва разглеждането на спора от едноличен арбитър ad hoc по изначално неясна и неопределена по волята на двете страни в арбитражното производство процедура. Въз основа на изложените твърдения, в петитума на исковата молба е формулирано искане за отмяна на арбитражното решение като постановено при наличие на предвидените в чл. 47, ал. 1 ЗА основания. Съобразявайки твърдените в исковата молба обстоятелства, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗА, чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗА, като се поддържат в условията на евентуалност в изброената поредност. В отговора на исковата молба ответникът „Евро интегра консулт“ ЕООД оспорва исковете като твърди, че арбитражното производство е проведено на основание арбитражна клауза в анекс № 1 към представен с отговора договор за цесия, за който [община] е уведомена, „преминала“ върху дружеството в качеството му на цесионер. Оспорва твърденията на [община], че не е уведомена за арбитражното производство. Поддържа, че присъдените с арбитражното решение вземания са действителни и произтичат от неизпълнение на задължение за плащане по договора за обществена поръчка, а предвид изявленията на кмета на [община] в различни съдебни производства за извършено прихващане на дълга по този договор намира за необходимо да се изследва дали вземането съществува - с оглед правния интерес от водене на делото за отмяна на арбитражното решение. Едновременно с това, по повод направени доказателствени искания, сочи, че фактът на погасяване на вземането не е настъпил. Противоречивите твърдения са взаимно изключващи се и не следва да се дават указания за доказването им, съответно не следва да се събират доказателства за тях (като се съобрази и това, че евентуалното погасяване на вземането не лишава [община] от правен интерес да поддържа исковете по чл. 47 ЗА). В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно сключено с ищеца арбитражно споразумение за решаване от едноличен арбитър на спора, разрешен с арбитражното решение, че ищецът е уведомен за арбитражното производство и за назначаването на арбитър и че е имал възможност да участва в арбитражното производство, че образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура са съобразени с арбитражното споразумение между страните. По доказателствените искания в исковата молба и в отговора: Представените от ищеца с исковата молба преписи от документи - договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г., арбитражно решение № 1-111 от 08.07.2025 г., постановено по арб. дело № 1-10/2025 г. от арбитър ad hoc Карина Вадимовна, придружително писмо вх. № 92-00-180/03.11.2025 г. с подател Карина Вадимовна, ведно с удостоверение за връчване на арбитражното решение, са относими към предмета на производството по чл. 47 ЗА и съдът ще се произнесе по приемането им в открито съдебно заседание. Посочените доказателства са заверени от процесуалния представител на ищеца съобразно чл. 183, ал. 2 ГПК и предвид разпоредбата на чл. 32 ЗА искането на ответника за представянето им в оригинал следва да се остави без уважение. Като относимо към правосубектността и представителството на ответника следва да се приеме и представеното с допълнителна молба извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица, едноличните търговци и гражданските сдружения на Украйна. Останалите приложени към исковата молба писмени доказателства са представени в подкрепа на направените от ищеца искания по чл. 48, ал. 4 ЗА и чл. 63 ГПК и не е необходимо да бъдат приемани с нарочно определение. Представените с отговора от ответника незаверени копия на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 15.02.2019 г. между „Татари дизайн“ ЕООД и „Евро интегра консулт“ ЕООД, уведомление от „Татари дизайн“ ЕООД до [община] рег. индекс 91-00-35/20.02.2019 г. по описа на [община] и анекс към договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 15.02.2019 г. между „Татари дизайн“ ЕООД и „Евро интегра консулт“ ЕООД, са относими към предмета на спора и следва да бъде предоставена възможност на ответника да ги завери по реда на чл. 183 ГПК, след което съдът ще се произнесе по приемането им като писмени доказателства. Описаните в т. 2 - т. 5 от раздел „Приложение“ на отговора документи, за които е направено искане да бъдат приети, са неотносими и не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото. Без уважение следва да се оставят исканията по т. 4 - т. 13 от отговора, тъй като не са насочени към доказване на въведени с отговора факти (включително относно постигането на арибтражно споразумение с конкретни параметри, обосноваващо компетентност на едноличния арбитър), които са релевантни за произнасянето по исковете с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 4 и т. 6 ЗА. Относно искането за разпит на свидетели следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗА, която урежда писмена форма за действителност на арбитражното споразумение, с оглед на което е недопустимо за установяване на споразумението да се разпитват свидетели - чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца [община] да представи пълен списък на всички заведени в деловодството му с входящи номера документи и писма в периода 01.01.2016г. до 20.05.2026г., за да се установи обстоятелството дали общината е била уведомена за провеждане на арбитражното производство, в което е постановено оспореното арбитражно решение /т. 12/. Ищецът твърди отрицателен факт, че не е бил уведомен за арбитражно производство, а ответникът не се позовава на осъществено по конкретен начин уведомяване и не сочи конкретен документ, намиращ се в държане на ищеца и съдържащ данни за извършено уведомяване. Предвид изложеното, съдът