Определение № 42 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 565/21.01.2019 г. /п. к. 17.01.2019 г./ от Е. П. Н., [населено място], за изменение на определение № 615/17.12.2018 г. по гр. д. № 1582/2018 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответната страна по касационната жалба - М. С. О., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и се моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адекватен размер, спрямо фактическата и правна сложност на спора. Ответникът по молбата - М. С. О., чрез адвокат С. М., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на определението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество същата е неоснователна. С посоченото по - горе определение на Върховния касационен съд, II г. о., в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8490/14.12.2017 г. по в. гр. д. № 11460/2017 г. по описа на Софийски градски съд по касационната жалба на Е. П. Н.. В отговора на касационната жалба ответникът по същата - М. О., е направила искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и разписка с договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съобразно задължителните указания на т. 3, ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението най - много до предвидения в същата наредба минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В конкретния случай цената на иска e 11 084,53 лв. (определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК като 1/4 от данъчната оценка на процесния апартамент. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Размерът му следва да се съобрази с фазата на производството – по чл.288 ГПК, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 вр. ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. При това положение и с оглед чл.36 ЗА, възнаграждението следва да се намали до 700 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,