Определение № 132 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Е. А. А. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение от 18.07.2007г. по гр.д. №555/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на А. против действията на частен съдебен изпълнител К. А. рег. №766 по изп.д. №105/2007г. - постановление от 15.06.2007г. за възлагане на недвижим имот – ½ ид.част от имот №012009 по плана за земеразделяне на землището на с. К. и постановление от 15.06.2007г. за възлагане на недвижими имот – ½ ид.част от имот №012008 по плана за земеразделяне, както и на допълнително решение от 26.11.2007г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на А. за допълване на решението по делото. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ГПК. Представя документи, за които счита, че са относими към основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Излага твърдения за нарушено право на участие в съдебното производсто, поради това, че съдът не допуснал събирането на ангажирано от него с жалбата срещу действията на съдебния изпълнител писмено доказателство. Върховният касационен съд, ІІІ гр.о. по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното: Разглеждането на молбата за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК следва да се допусне. С решение от 18.07.2007г. по гр.д. №555/2007г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлена жалбата на А. против действията на частен съдебен изпълнител К. А. рег. №766 по изп.д. №105/2007г., който с постановление от 15.06.2007г. е възложил на И. Н. С. от с. К. изнесения на публична продан недвижим имот, собственост на длъжника Е. А. – ½ ид.част от имот №012009 по плана за земеразделяне на землището на с. К. и постановление от 15.06.2007г. за възлагане на недвижими имот – ½ ид.част от имот №012008 по плана за земеразделяне. Решението не е съобщавано на А., тъй като не подлежи на обжалване. С молба от 24.07.2007г., подадена в деловодството на съда, А. е поискал допълване на решението и по тази молба се е развило производство, в което той е участвал лично, което дава основание да се приеме, че към този момент той е узнал за решението. Поради това следва да се приеме, че подадената от него на 22.04.2008г. молба за отмяна на решението, е подадена след повече от три месеца след узнаването за решението, т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК в редакцията след изменението – ДВ, бр.50 от 2009г., което е било в сила към момента на подаване на молбата за отмяна. Срокът за подаване на молбата за отмяна е преклузивен и пропускането му има за последица недопустимост на подадената молба за отмяна. Молбата за отмяна на допълнителното решение от 26.11.2007г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на А. за допълване на решението по делото, също е процесуално недопустима, тъй като с него не е разрешен спорът по същество. С молбата от 22.04.2008г. Е. А. е поискал отмяна на постановеното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се позовава на ново доказателство – призовка от м.март 2008г. и на нормативен акт, обнародван на 23.01.2008г., т.е. в срока за отмяна по чл.305, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което подлежи на отмяна. Подадена е от легитимирана страна и е посочено мотивирано основание за отмяна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. намира, че молбата за отмяна е допустима в тези части и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.о.