Определение № 109 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Народно читалище „Т. Т.”/в ликвидация/ [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-П. против решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 758/2010 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му, имаща характер на определение, с която е върната касационната жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част на иска, за разликата над 20 000 лв. до 992 944 лв. и е прекратено касационното производство в тази част. Жалбоподателят моли да се отмени решението в частта му, имаща характер на определение, като неправилно и делото да се върне за произнасяне и в тази част на касационната жалба. Ответникът по частната жалба [община], чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне касационната жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част на иска, за разликата над 20 000 лв. до 992 944 лв. и прекрати касационното производство в тази част, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че в тази част касационната жалба е останала нередовна, тъй като не е заплатена дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което се явява процесуално недопустима. Решението на ВКС в обжалваната му част, имаща характер на определение, е правилно. Това е така, тъй като с изменението в ДВ, бр. 108/2006 г., в сила от 01.01.2007 г. разпоредбата на § 7/ § 6 преди изменението в ДВ, бр. 42/2009 г./ от ПЗР на Закона за народните читалища е отменена и от този момент читалищата не се освобождават от заплащането на държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им дейности и имущества и тъй като нормата е процесуална, същата действа от момента на влизането й в сила и се отнася и за висящите съдебни производства, каквото е настоящото. В тази връзка релевираните оплаквания в частната жалба са неоснователни. К. НЧ „Т. Т.”/в ликвидация/ [населено място] дължи заплащане на държавна такса за касационното производство, като съгласно определение № 339 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 758/2010 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е допуснато касационното обжалване му е указано да внесе д.т. в размер на 19 858,88 лв. Искането на касатора за освобождаване от заплащането на държавна такса е оставено без уважение с определение от 01.04.2011 г. по делото. С молба вх. № 3761/19.04.2011 г. пълномощникът на касатора адв. Ц. е заявил, че поддържа касационната жалба за сумата от 20 000 лв., за която е представил документ за внесена държавна такса. С решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 758/2010 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, се е произнесъл по същество по заявената претенция в този размер и е върнал касационната жалба като процесуално недопустима срещу въззивното решение в отхвърлителната част на иска, за разликата над 20 000 лв. до 992 944 лв. и е прекратил касационното производство в тази част. Решението на ВКС в тази част, имаща характер на определение, е правилно тъй като касационната жалба в нея е останала нередовна, поради невнесена дължима държавна такса от касатора. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част, имаща характер на определение, като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,