Решение № 3349 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 66/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез юрк. Кръстева и от С. С., без гражданство, [ЛНЧ], чрез адв. Варчев, срещу Решение № 32480/06.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2311/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в съответните отменителна и отхвърлителна части. Касаторът - председател на ДАБ при МС, оспорва съдебното решение в частта, с която е отменено Решение № 1467/10.02.2025 г. по отношение на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа че с оглед на проведеното интервю с г-н С. и изяснените факти в случая не се установяват обективни обстоятелства, които да бъдат взети предвид при разглеждането на молбата му за предоставяне на международна закрила. Отчита влошената обстановка и състоянието на сигурността в Приднестровието и гр. Тираспол, особено в периода след руската инвазия в Украйна и затварянето на сухопътната граница с тази държава, но дава превес на усилията на молдовските власти да гарантират и защитят основните права и свободи на населението там. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново по същество, с което Решение № 1467/10.02.2025 г. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Към касационната жалба е приложена Справка вх. № МД-02-566/17.10.2025 г., изготвена от директор на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Ответникът по тази касационна жалба – С. С., без гражданство, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна с аргументи в писмен отговор и в хода на делото с молба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационното производство. Касаторът – С. С., без гражданство, обжалва съдебното решение в частта, потвърждаваща Решение № 1467/10.02.2025 г. по отношение на отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на останалите законови основания. Счита постановеното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при преценката за необходимост от международна закрила не са съобразени всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, вкл. приложената по делото справка за актуално състояние в Република Молдова и Приднестровие. От нея се установяват данни за зависимост от Русия и разполагане на руски военни части на територията, нестабилност и непредсказуемост на ситуацията, системно неспазване на човешките права и репресивни действия спрямо местното население. Отправя искания за отмяна на съдебното решение и процесния административен акт в посочената част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - председател на ДАБ при МС, не представя отговор съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание я оспорва чрез упълномощения представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е било Решение № 1467/10.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. С. (собствено, фамилно). Съдът е установил по фактите, че чужденецът е подал молба за предоставяне на международна закрила на 14.11.2024 г. Според отразената информация в регистрационния лист от същата дата, С. С. е без гражданство, роден на [дата]. в гр. Тираспол, Молдова (СССР), с постоянен адрес в гр. Москва, Руска федерация, по етническа принадлежност – [етническа принадлежност], религия – [вероизповедание], с основно образование, по професия – автомеханик, неженен, с едно дете, владеещ руски и румънски езици, без документи за самоличност. По време на проведеното интервю на 03.01.2025 г. молителят е потвърдил регистрираните данни и е заявил, че не бил правил опит да си издаде документи нито в Молдова, нито в Русия. Не знаел на коя държава са били граждани родителите му. Отговорите на останалата част от поставените му въпроси от интервюиращия орган са дадени в решението. По делото са приобщени писмените доказателства към административната преписка. От запитване до ДАНС и получено писмо-отговор от 30.12.2024 г. е установено, че не се възразява на лицето да бъде предоставена закрила, в случай че отговаря на условията по ЗУБ. Разгледана е подробно информацията от приложената справка за ситуацията в Молдова и състоянието на сигурност в Приднестровието, конкретно в гр. Тираспол, актуална към 10.01.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. От правна страна съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата и в рамките извършената проверка е потвърдил издаването на акта от компетентен административен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По приложението на материалния закон съдът е приел, че спрямо чужденеца не са налице условията за предоставяне на бежански статут. Според изложените мотиви, в случая търсещото закрила лице не е заявило да изпитва страх от преследване въз основа на никоя от причините по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обърнал е внимание на твърденията за изпращане на хванатите лица на територията на Приднестровието в руската армия или в Чечня. Достигнал до извод, че причините на лицето да подаде молба до ДАБ имат по-скоро лично и/или икономическо естество. Относно хипотезите по чл. 9, ал. 1 ЗУБ съдът е намерил за неправилен мотива на председателя на ДАБ, че заявената от С. С. причина за напускането на гр. Тираспол - липсата на гражданство и започване на военни действие в Приднестровието, не попада в приложното поле на закона. Административният орган е пропуснал да направи оценка на личното положение на жалбоподателя, в това число липсата на гражданство и неговото завръщане било в Молдова, конкретно Приднестровието, било в Русия. Установени са данни за системни нарушения на човешките права като произволни арести, изтезания, нечовешко третиране, ограничение на пътуванията и липса на ефективна правна защита. На отделно място е отбелязано, че жалбоподателят е без гражданство, без документи, без семейни и социални връзки на тази територия, което го прави по-уязвим. Не е извършена и преценка дали при завръщането си в Приднестровието при това положение съществува реален риск да бъде произволно задържан, лишен от достъп до здравеопазване и подложен на унизително отношение, като същото се отнася и за Русия. Сочи се възможност за вътрешно разселване в Молдова, но не се отчита, че лицето е без документи, без гражданство и как биха се отнесли властите при завръщането му, има ли опасност, заради липсата на документи или отказ да бъде мобилизиран, да бъде арестуван/съден само за това. Органът по закрила не следва да игнорира тези доводи на кандидата като непопадащи в приложното поле на ЗУБ, а да ги оцени в контекста на риск от нечовешко третиране. Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Аргументите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебен процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е обосновал надлежно крайното заключение за частична незаконосъобразност на процесното Решение № 1467/10.02.2025 г. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд по приложението на чл. 9, ал. 1 ЗУБ следва да се държи сметка, че още в хода на административното производство е била налична справка към 10.01.2025 г. за състоянието на сигурността в Приднестровието, макар да е в съкратен вариант спрямо приложената справка от 17.10.2025 г. към касационната жалба от председателя на ДАБ. Не е спорно, че територията Приднестровие, в която попада гр. Тираспол, е сепаратистки регион след 1990 г. в източната част на Молдова между брега на р. Днестър и украинската граница. Затова тази територия бива определена в т. 1 от справката от 17.10.2025 г. още като „автономна териториална единица“. Както се изтъква на стр. 4 в касационната жалба на председателя на ДАБ, зоната е рискова и извън контрола на властите на Република Молдова (т. 4 от справката „Възможности вътрешно разселване“). Към момента се констатират значителни проблеми с правата на човека, включващи достоверни съобщения за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, произволни арести и задържания, отказ на медицинска помощ в центровете за тази цел, задържане в метални клетки по време на съдебни заседания и продължително самостоятелно задържане без известен механизъм за разследване на предполагаеми актове на изтезания от страна на „силите за сигурност“. Законосъобразно административният съд е отчел пропуска при издаването на Решение № 1467/10.02.2025 г. да бъде обсъдена разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ с оглед на личното положение на кандидата, който е лице без гражданство, без документи (влияещо не само върху начина на преминаване през държавните граници), без данни за семейни и социални връзки в Молдова, а също и в Русия. Основната посочена причина за подаване на молбата за закрила в Република България по време на интервюто на 03.01.2025 г., е именно изразеното опасение за живота от лицето. Видно от мотивите на председателя на ДАБ на първо място неправилно се поставят проблеми от личен и икономически характер. По отношение на доводите на касатора С. С. за наличие на основания за прилагане на статут на бежанец и останалите основания за хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно. Въз основа на доказателствата по делото и в съответствие с представената от кандидата за бежанец история, не може да се направи извод за възникнал основателен страх от преследване на лицето поради посочените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ факти или да е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. ал. 2-5 ЗУБ. Касаторът не излага аргументи и не се позовава на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, според която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Недоказани остават твърденията за възможност от мобилизация във връзка с войната в Украйна, тъй като за това не са представени конкретни данни за действия или осъществени контакти с държавни и недържавни органи. След проверка на заявените пороци в касационните жалби на председателя на ДАБ и на С. С., както и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до частична отмяна на Решение № 1467/10.02.2025 г. При този изход на правния спор, предвид неоснователността на двете касационни жалби и липсата на материален интерес по делото, разноски не се присъждат. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,