Определение от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 28/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Неткредит“ ООД, подадена чрез процесуалния представител- юрк. Палазов срещу решение № 2195 ОТ 24.11.2025Г., постановено по адм. д. № 609/2025г. на Административен съд – Сливен. С обжалваното решение административният съд отменя изричен отказ на „Неткредит“ ООД, обективиран в писмо от 12.09.2025г. на управителя на „Неткредит“ ООД, за предоставяне на копия от носителите на лични данни, въз основа на които се обработват данните на И. Д. Д. за периода от 14.08.2020г. до 14.08.2025г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от И. Д. във връзка с отпускане на заем и изпраща административната преписка за ново разглеждане. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Посочено е, че липсва отказ от предоставяне на данните, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

По тези, подробно развити в касационната жалба съображения, касаторът иска да се отмени обжалваното решение.

С касационната жалба е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, мотивирано с относимост на поставените с преюдициалното запитване на АС-Варна по адм. д. № 1643/2025г. по описа на съда въпроси към разглеждания казус.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Според данните по делото, на 14.08.2025 г., жалбоподателят в първоинстанционното производство И. Д. Д. от гр. Нова Загора подава искане чрез адв. Мавров до „Неткредит“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, с което на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 иска от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави информация относно обработваните от дружеството негови лични данни, както и целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 14.08.2020г. до 14.08.2025г. В допълнение е отправено искане всички носители на въпросните данни /договори, стандартни европейски формуляри и др. да му бъдат предоставени за да се извърши проверка на обработването. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите.

По делото не се спори, а и се потвърждава от представените доказателства, че искането достига до адресата си – „Неткредит“ ООД на 14.08.2025г. Безспорно е и, че на 12.09.2025г. дружеството-администратор на лични данни чрез управителя С. издава писмен акт, видно от който приема за основателно искането на И. Д. Д. по чл. 15 и чл. 20 ОРЗД, като за осигуряване на възможност на субекта на данни да бъде информиран относно обработването на данните и да направи проверка за законосъобразността му, на жалбоподателя е изпратен формуляр за предастовяне на информация и достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламента.

При тези обстоятелства, съдът приема, че спорния по делото въпрос се свежда до това дали попада в обхвата на задължението на администратора на лични данни по чл. 15 от ОРЗД предоставянето на субекта на данни на копия от носителите на лични данни. Приема също така, че отказът на ответната страна да предостави достъп до конкретните носители на лични данни, т. е. документите чрез които тези данни се обработват, обуславя пряк и личен интерес за Д. да го оспори по съдебен ред.

Съдът излага съображения, че в изпълнение на задължението по чл. 15, пар. 3 от Регламента администраторът на лични данни е длъжен да предостави достъп до данните както и копия от обработваните лични данни на субекта. При неизпълнение на това задължение се ограничава възможността на заявителя да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Достига до извод, че с отказа на администратора на лични данни да предостави копие от всички сключени договори за кредит е преградена възможността на жалбоподателя да упражни правата си по чл. 15 от Регламент 2016/679, поради което отменя отказа на администратора на лични данни.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе фактически обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 9540/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,