Определение № 8668 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. Х., чрез адв. З. Димитрова, против определение № 2905/07.07.2026 г., постановено по адм. дело № 718/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2777861/22.05.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Иска се отмяна на оспореното определение и спиране изпълнението на административния акт. Ответната страна – младши полицейски инспектор към РУ-Хасково при ОДМВР - Хасково, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. В. Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2777861/22.05.2026 г., издадена от А. Тодоров, на длъжност младши полицейски инспектор към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗдвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Във връзка с изпълнение на дадени от съда указания, процесуалният представител на Х. е депозирал молба от 01.07.2026 г., с която е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение, нито е представил доказателства в тази насока с оглед преценката за значителността и поправимостта им, както и такива обуславящи наличието на личен интерес, който да е с надделяваща степен на важност от този на обществения интерес. Посочено е, че отнемането на свидетелството за управление действително създава неудобства и ограничава възможността на лицето да управлява моторно превозно средство, и това представлява обичайна и пряка последица от приложената принудителна административна мярка, но същото не е достатъчно за да се обоснове извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Въз основа на горното, административният съд отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция счита, че не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства и възражения на страните, като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Оспорената заповед, с която е приложена принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за спирането му. Действително, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата до административния съд е посочено единствено, че се иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвана ЗППАМ с оглед трудовата дейност на Д. Х., като се посочва, че липсата на СУМПС ще пречи на работата му, а това ще доведе до загуба на средства за издръжката му. Следва да се посочи, че нито пред административният съд, нито пред касационната инстанция са представени доказателства, от които да е видно, че по отношение на Д. Х. биха настъпили трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на ЗППАМ. Не са представени и данни за нови обстоятелства, въпреки че тежестта за това е изцяло върху молителя. Целта на прилагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. В заключение следва да се посочи, че претендираните от молителя вреди, касаещи финансовото му състояние, респ. затруднението на изпълнението на трудовата му дейност, не представляват такива, които да не могат да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ, ако се докаже, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е незаконосъобразна. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците, релевирани в частната жалба, поради и което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховен административен съд, състав на седмо отделение,