Определение № 366 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 202/13.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1819/2020 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на решение № 192 от 20.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 157/2020 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 8149 от 29.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1292/2019 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и молбата за отмяна да бъде допусната до разглеждане. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрк. К. Р., в който е изразено становище за неоснователност на подадената частна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Столична община и И. Ж. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото постановено от състав на Върховния касационен съд и съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на разглеждане пред друг състав на съда. Разгледано по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на решение № 192 от 20.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 157/2020 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 8149 от 29.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1292/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на жалбата й срещу постановление на съдебния изпълнител за извършено разпределение по изпълнително дело и за оставяне без разглеждане на жалбата й против отказа от прекратяване на изпълнителното дело. Предходният състав на касационния съд е приел, че молбата е процесуално недопустима позовавайки се на т. 3 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която на отмяна подлежат само актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Поради това е счел, че решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. По същата причина не подлежат на отмяна влезлите в сила актове на съдебен изпълнител, каквото е постановлението за възлагане на недвижим имот, което също не формира сила на пресъдено нещо. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Постановено е в съответствие със задължителните указания по приложението на разпоредбите на чл. 303 и следващите от ГПК, дадени в т. 3 от цитираното ТР относно обхвата на подлежащите на атакуване с този извънреден способ за защита съдебни актове. Отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършено от съдебния изпълнител незаконно действие и да задължи последния валидно да повтори същото действие. По принцип, с постановеното в рамките на това производство решение, съдът не разрешава материалноправен спор. Отговора на въпроса в т. 3, изрично изключва от обсега на подлежащите на отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК решения на окръжните съдилища по жалби срещу всички действия на съдебните изпълнители, включително и възлагателните постановления по чл. 496 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В становище вх. № 7304 от 28.09.2020 г. молителката М. прави искане за отвод на докладчика по делото,както и на целия съдебен състав по съображения да бъде спазен и гарантиран принципът за независимост и безпристрастност на съда, тъй като докладчикът по делото и председателят на състава са взели участие по предходни защитни производства между същите страни и сходен предмет.Освен това се твърди,че не е спазен случайния принцип за разпределение на делата, поради което за докладчика и председателят на състава,респ. за целия съдебен състав е неправомерно да упражняват правораздавателна дейност и по настоящото дело. Не е налице основание за отвод на настоящия съдебен състав по реда на чл.22,ал.1,т.6 ГПК ,тъй като не са налице факти в приложното поле на чл. 22, ал. 1 ГПК, които да пораждат основателно съмнение, че съдът е безпристрастен, а сами по себе си изявленията за пристрастност и предубеденост на съдебния състав не дават основание за отвод, когато тези твърдения обективно не отговарят на действителното положение.Следва да бъде посочено,че участието на съдиите от ВКС в разрешаването по съдебен ред на други спорове между същите страни по никакъв начин не води до извода, поддържан от молителката, че съдиите са функционирали така, че по недвусмислен начин са уронили доверието в независимостта си. С оглед изхода от делото частната жалбоподателка следва да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за настоящото производство. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,