Определение № 307 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3704/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от [фирма], [населено място], за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязло в сила решение № 186 от 14. 01. 2016 г. по гр. д № 5980/2014 г. на ВКС, I г.о. в частта, с която е отменено решение № 430 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма], Д. К. Д., Ю. Атанасова Б. и Г. К. Л., [фирма], В. М. С., А. Г. М. като [фирма] искове с правни основания чл. 108 ЗС, за предаване на собствеността и предаване владението върху недвижими имоти, индивидуализирани по всеки от субективно съединените ревандикационни искове. Молителят – търговско дружество твърди, че с посоченото решение, за да отхвърли исковете по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че [фирма] не е собственик на имотите, предмет на същите, тъй като не е доказано да ги е придобило на твърдяните основания – преобразуване на Завод за пишещи машини – [населено място] в ДП „Пишеща и организационна техника“, а на последното – в [фирма] и извършена от последното апортна вноска в капитала на [фирма]. Твърди, че посоченото решение противоречи на влязло в сила определение, постановено по гр. д. № 3442/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което производството по цитираното дело е прекратено на осн. чл. 232 ГПК, поради отказ от исковете, предявени от [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма], и Д. К. Д. против [фирма] установителни искове за собственост за същите имоти, които ищците са заявили, че са придобили на основание договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с ДП“ТПИПОТ“, преобразувано в [фирма], което определение отрича със сила на пресъдено нещо претендираните от ищците права на собственост върху същите имоти на заявените от тях основания. Твърди се, че противоречието в решенията се изразява в това, че са отречени правата и на двете спорещи страни, като нито молителят, нито посочените по-горе ответници по молбата са признати за собственици на спорните имоти. Ответните по молбата страни [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма], Д. К. Д. и А. Г. М., като [фирма] изразяват становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение на ВКС и от легитимирана страна – молителят е обвързан от неизгодното за него решение и има интерес от отмяната му. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК – молбата за отмяна е подадена на 13. 04. 2015 г., а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 14. 01. 2016 г. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение