Определение № 799 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 444/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДУЛО-АЛФА“ ЕООД срещу Определение № 1293/21.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Силистра, постановено по адм. дело № 326/2025 г. В частната жалба е посочено, че правноорганизационната форма на частния жалбоподател е ООД. При справка в Търговския регистър съдът установи, че правноорганизационната форма на частния жалбоподател от 10.07.2018 г. е ЕООД. Поради това в настоящото определение съдът ще използва наименованието на дружеството така както е обявено в Търговския регистър - „ДУЛО-АЛФА“ ЕООД. С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 1/20.10.2025 г. издадено от главен инспектор, официален ветеринарен лекар, в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Силистра. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че наложената мярка „спиране на дейността“ се явява явно несправедлива, като съдът не сочи конкретни съображения налагащи спиране на дейността на дружеството. Излага съображения и цитира съдебна практика във връзка с приложението на чл. 60 АПК. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал евентуалните вреди, които ще настъпят за жалбоподателя като незначителни и непротивопоставими на значимия в случая обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Твърди, че от предварителното изпълнение на акта за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, предвид дейността на дружеството – клане на животни и осъществяваните от него ежедневни доставки на продукцията му на територията на различни области на България. Твърди, че спирането на дейността ще му донесе значителни финансови загуби. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 1/20.10.2025 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Частният жалбоподател се представлява от адв. Георгиева. Ответникът по частната жалба – Главен инспектор, официален ветеринарен лекар, в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Силистра оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация се представлява от юрк. Вълева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд, след анализ на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, е приел, че липсват данни и доказателства, че оспореният акт ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка е посочил, че жалбоподателят не е представил доказателства във връзка с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение. Приел е, че при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая е приложима тази законова разпоредба предвид чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗАВ). Съображенията в частната жалба относно прилагането на чл. 60 АПК са неотносими към процесния случай. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи за лицето и 2. Настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. В случая жалбоподателят (сега частен жалбоподател) не е доказал наличието на друг противопоставим обществен интерес, както и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната от нея заповед. Искането за спиране направено с жалбата пред първоинстанционния съд не е обосновано и не е доказано. Не е посочено защо предварителното изпълнение на административния акт следва да бъде спряно. Не са представени доказателства във връзка с така направеното искане. Правилно първоинстанционния съд е приел, че като недоказано искането следва да се остави без уважение. Изложените в частната жалба неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Не са и представени писмени доказателства, които да доказват твърденията, въпреки че в жабата е описано представянето на 58 броя фактури. Отделно от това евентуалните имуществени вреди за дружеството, защото искането за спиране се обосновава с настъпването на такива, подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частния жалбоподател. Неблагоприятните последици, които той счита, че ще настъпят за него произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Липсват доказателства, които да оборят законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на оспореното Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 1/20.10.2025 г., което е предвидено от самия закон. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Такова следва да се присъди само за касационната инстанция. Няма процесуална възможност настоящата инстанция за присъди разноски на ответника и за производството пред първата инстанция, предвид чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди юрисконсултското възнаграждение в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. На основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 40,90 евро – превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, 12 и чл. 13 ЗВЕРБ в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, 80,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение