Определение № 245 от 13.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Ловно - рибарско дружество С. 1911“, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Б., против определение № 313 от 2. 10. 2017 г. по гр. д. № 2431/2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същото молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 1483 от 04.07.2013 г. по гр.д. № 1305/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е потвърдено решение № 286 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 136/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Сдружение „Ловно - рибарско дружество С. 1911”, [населено място], против [община] иск по чл. 108 ЗС. Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Ответната страна по частната жалба – [община], чрез кмета А. К., изразява становище за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от сдружението молба за отмяна, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок. Изводът е законосъобразен. Молбата за отмяна се основава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – две нови писмени доказателства (удостоверение изх. № 249/12. 11. 2014 г., издадено от Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, [населено място], и акт за държавна собственост № 118 от 14. 07. 1967 г.), относно които се твърди, че установяват следните факти от съществено значение за делото: а/. на територията на Б. не е имало и няма друго ловно – рибарско дружество, освен сегашното Сдружение „Ловно – рибарско дружество С. 1911“ – Б.; б/. процесният имот е бил одържавен и предоставен за ползване на Сдружение „Ловно – рибарско дружество“ - Б.. Твърди се, че страната не е могла своевременно да узнае за посочените обстоятелства и да се снабди с описаните две нови доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна започва да тече от деня, в който страната е могла да узнае за новото обстоятелство или да се снабди с новото писмено доказателство, а не от деня, в който е узнала за релевантния факт или се е снабдила със съответния документ. От значение при определяне началото на срок е до кой момент е била налице обективна невъзможност за страната, дори и при полагане на дължимата грижа, да узнае за новото обстоятелство или да се снабди с новото писмено доказателство. В случая молителят нито обосновава, нито доказва обективни пречки, водещи до невъзможност да узнае за посочените в молбата за отмяна факти (че на територията на Б. не е имало и няма друго ловно – рибарско дружество, освен сегашното Сдружение „Ловно – рибарско дружество С. 1911“ – Б., както и че процесният имот е бил одържавен и предоставен за ползване на същото) и да се снабди с доказващите ги документи по време на висящността на делото. Искането за снабдяване с удостоверение от НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“, установяващо правоприемство между ищцовото сдружение и регистрирани преди него сходни сдружения на територията на [населено място] е направено едва на 20. 06. 2014 г., повече от пет месеца след влизане в сила на въззивното решение, като липсват твърдения и данни за обективна невъзможност това да се направи своевременно. А актовите книги за имотите – държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с ППЗДС (чл. 77 ЗДС). В този смисъл, законосъобразна е преценката на състава на ВКС, според която, в случая, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, в най-благоприятния за молителя вариант, започва да тече от влизане в сила на въззивното решение (07. 01. 2014 г.) и към подаване на молбата за отмяна (7. 01. 2015 г.) е бил изтекъл. Като е приел, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е просрочена и е оставил същата без разглеждане, съставът на ВКС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение