Определение № 301 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 95/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на ищцата В. Ч. М., подадена чрез процесуалния `и пълномощник адв. П. Н. срещу определение № 3987/19.10.2023 г., постановено по частно възз. гр. дело № 2087/2023 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното протоколно определение № 4076/21.07.2023 г. по гр. дело № 15049/2022 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката-ищца за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 1393/27.04.2023 г., с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Ч. А. М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК за заплащане на месечна издръжка. Ответникът Ч. М. не е подал отговор на частната касационна жалба. При извършената служебна проверка съдът намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и обжалваното по настоящото дело въззивно определение № 3987/19.10.2023 г. на ВОС не подлежи на касационно обжалване. Предвид гореизложното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,