Определение № 360 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 169/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ЗАД „Армеец“ АД срещу определение № 303 от 14.12.2023г. по в.т.д.№ 161/2023г. на АС Велико Търново, с което не е уважена молбата на дружеството за връщане на внесената от него държавна такса за подадената насрещна въззивна жалба. В частната жалба се акцентира на обстоятелството, че дружеството е подало насрещна въззивна жалба, а въззивната жалба, подадена от насрещната страна е оттеглена, което на основание чл.263,ал.4 ГПК е обусловило неразглеждането на насрещната жалба. Жалбоподателят счита, че с оглед на тези конкретни обстоятелства, следва молбата, отправена към апелативния съд за връщане на държавната такса да бъде уважена. Счита, че атакуваното определение подлежи на отмяна като неправилно. Посочва се, че образуването на въззивното производство е било инициирано от ищеца, а подадената от дружеството насрещна въззивна жалба представлява процесуален способ за неговата защита, но „съдбата“ на насрещната жалба зависи от разглеждането на въззивната жалба. Счита, че с оглед на тази особеност следва да се проведе разграничение между неразглеждане на насрещната въззивна жалба и хипотезата на оттегляне на самата въззивна жалба. Акцентира се, че ответното дружество нито е инициирало въззивното производство нито само е оттеглило подадената насрещна жалба. Дружеството жалбоподател излага и тезата, че връщането на въззивната жалба е следвало да бъде извършено от първоинстанционния съд, който е администриращ съд и пред който искането на ищеца за оттегляне на въззивната жалба е направено. Като основание за връщане на внесената такса изтъква и обстоятелството, че ищецът е десезирал съда още преди да е образувано въззивното производство и тогава основанието за плащане на държавната такса по насрещната жалба е отпаднало. Препис на насрещната страна за отговор на частната жалба не се изпраща. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: От ищцата чрез първоинстанционния ОС Ловеч е депозирана въззивна жалба на 20.03.2023г. На 10.04.2023г. на застрахователното дружество е връчен препис от въззивната жалба. На 19.04. 2023г. е депозирана насрещната въззивна жалба, по която, съобразно указанията на съда, връчени на 15.05.2023г., е внесена на 05.05.2023г. държавната такса. На 26.06.2023г. по делото е постъпила молба от ищцата, която оттегля въззивната си жалба. Това изявление е съобщено на застрахователното дружество на 03.07.2023г. Първоинстанционният съд като е съобразил, че в срока за отговор на насрещната жалба е постъпило изявлението за оттегляне на въззивната жалба, е приел, че процесуалното действие, с което въззивникът десезира въззивния съд е предприето в хода на администриране на жалбите. По съображения, че след постановяване на първоинстанционното решение спорът вече не е висящ пред ОС, делото е изпратено на апелативния съд на основание чл.263,ал.5 ГПК. С определение от 03.11.2023г. образуваното пред Апелативен съд Велико Търново въззивно производство по в.т.д.№ 161/2023г. е прекратено на основание чл.264,ал.1 ГПК по отношение на въззивната жалба и на основание чл.263,ал.4 във вр. с чл.264,ал.1 ГПК по отношение на насрещната въззивна жалба. С обжалваното понастоящем определение от 14.12.2023г. молбата на ЗАД“Армеец“ за връщане на внесената държавна такса от 400 лв. по насрещната въззивна жалба е оставена без уважение по съображения, че тази такса е била дължима по повод предприетото насрещно въззивно обжалване. Съставът на ВКС счита, че частната жалба е неоснователна. Съдебната практика (ч.гр.д. № 242/2009г. на І г.о.; ч.гр.д.№ 417/2012г. на ІІ г.о., ч.т.д. № 816/2012г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 705/2015г. на І т.о. на ВКС) последователно приема, че съдебната такса се внася при искане за съдебна защита и съдействие и по правило не подлежи на връщане съобразно изхода на търсената защита, като изключенията са изрично въведени в закона - чл.78,ал.9,изр.първо ГПК и при надвнасянето й в хипотезата на чл.70,ал.3 ГПК. При останалите способи на приключване на производството чрез прекратяване на делото (поради недопустимост на иска, при неотстраняване нередовности на исковата молба, поради десезиране на съда - оттегляне и отказ от иска, съответно оттегляне на въззивна или касационна жалба) законът не предвижда възможност за възстановяване на дължимо внесена такса. В тези случаи задължението остава дължимо независимо от основанието за прекратяване на производството и „основанието за плащане не отпада“, както счита страната. Законът не предвижда ред за връщане на таксата или част от нея при десезиране на съда, водещо до недопустимост на производството, настъпило в хода на процеса, като единствено насърчава чрез разпоредбата на чл.78,ал.9,изр.първо ГПК само постигането на съдебна спогодба по чл.234 ГПК, одобрена от съда, имаща правните последици на неподлежащо на обжалване съдебно решение. Не може да обуслови друг извод фактът, че неразглеждането на жалбата е вън от волята на страната, подала насрещната жалба, а именно оттеглянето на въззивната жалба от насрещната страна. В конкретния случай това оттегляне е извършено след като съдът е извършил дължимите процесуални действия по администрирането и на насрещната въззивната жалба, в хода на което е направено оттеглянето на въззивната жалба. Въззивното производство не може да бъде образувано пред първоинстанционния съд както неправилно се поддържа в частната жалба, а хипотезите, в които първоинстанционният съд разполага с правомощие да върне жалбата са изрично очертани в разпоредбата на чл.262,ал.2 ГПК. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.