Определение № 45 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 656/2012 г.

Образувано по частна жалба на Я. Д. Р., [населено място], обл. П. срещу определение № 859 от 30.05.2012 г. по т.д. № 203/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с – в, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния му закон, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите разноски. Ответникът Г. С. К. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна С решение № 163 от 10.04.2012 г., постановено по т. д. № 203/2012 г., Пловдивският апелативен съд е обезсилил решение № 1493 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 1424/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Сезиран с молбата на настоящия жалбоподател по чл. 248 от ГПК, въззивният съд отказал да му присъди разноски и за първоинстанционното производство по съображения, че с оглед изхода на делото - връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане, производството пред този съд не е приключило, а по неприключило производство разноски не се присъждат. Обжалваното определение е правилно. Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 - ал. 11 от ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираната разпоредба обосновава парвния извод, че правото на страните да претендират и получат направените в хода на производството разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор. В конкретния случай с обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд, правният спор не е разрешен по същество и страните нямат право на разноски за това производство. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд ще следва да се произнесе и по извършените при първоначалното разглеждане на делото разноски. По изложените съображения като правилно постановено, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение