Определение № 83 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2015 г.

Производството е по чл. 247, ал.1 ГПК. С молба вх.№ 2037/28.02.202 год. К. А. Н., в качеството си на касатор по настоящото дело, е поискал да бъде поправена очевидна фактическа грешка в Определение № 1 от 11.02.2020 година, постановено в производство по чл. 245,ал.3 предл. 2-ро ГПК по молба за издаване на обратен изпълнителен лист след влизане в сила на Решение № 2 от 06.07.2019 год. постановено по същество по делото, за сумите, събрани по изп.д. № 20148190400867 от него в качеството му на длъжник в полза на кредитора С. Б. Г. изразяваща се в липсата на изричен диспозитив на съдебния акт за сумите, за които е отказано издаване на обратен изпълнителен лист. В срока няма депозиран писмен отговор на насрещната страна- А. А. Г., Т. С. Ш. и В. С. М., конституирани в качеството на наследници по закон на починалия С. Б. Г.. С Определение № 1 от 11.02.2020 година, настоящият състав, уважавайки частично молбата на К. Н., е постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ по реда и на основание чл. 245, ал.3 ГПК по искането и в полза на К. А. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] обратен изпълнителен лист срещу наследниците на С. Б. Г. ( поч. 18. 07. 2018 год.) А. А. Г. ЕГН [ЕГН], Т. С. Ш. ЕГН [ЕГН] и В. С. М. ЕГН [ЕГН] за сумите, събрани по изпълнителни дела – изп.д.№ 20148190400867 по описа на ЧСИ Л. М. в размер на сумата 1150 лв., от които сумата от 892 лв., платени вноски на взискателя и сумата 258 лв., платени такси на частния съдебен изпълнител по т. 26 и т.5 от Тарифата .. ЧСИ и изп.д. № 187/2016 год. на ДСИ С. Д. при РС-Асеновград по което са платени сума общо от 324 лв ., събрани от длъжника такси и разноски, или за сума в общ размер на 1474 лв. ( хиляда четиристотин седемдесет и четири лева), поради което и е осъдил А. А. Г. ЕГН [ЕГН], Т. С. Ш. ЕГН [ЕГН] и В. С. М. ЕГН [ЕГН] да заплатят общо на К. А. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата на 1474 лв. ( хиляда четиристотин седемдесет и четири лева), съставляваща недължимо изплатени суми по изп.д.№ 20148190400867 по описа на ЧСИ Л. М. сума от 1150 лв., от които сумата от 892 лв., платени вноски на взискателя С. Б. Г. и сумата 258 лв., платени такси на частния съдебен изпълнител по т. 26 и т.5 от Тарифата .. ЧСИ и по изп.д. № 187/2016 год. на ДСИ С. Д. при РС-Асеновград сума от 324 лв ., събрани от длъжника такси и разноски. Искането за присъждане на разноски в производството по чл. 245, ал.3 предл.2-ро ГПК е оставено без уважение. Видно от мотивите на Определение № 1 от 11.02.2020 година, постановено по настоящото дело в производство по чл. 245, ал.3 предл. 2-ро ГПК, касационният съд намира за неоснователно искането за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 2640 лв. ( две хиляди шестстотин и четиридесет лева), изплатена чрез пощенски запис на покойния кредитор С. Б. Г. след като приема, че „ искането за издаване на обратен изпълнителен лист е основателно само за онези суми, който са били събрани в рамките на образуваните изпълнителни производства и съответно преведени по сметка на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.12.2014 година, но не и за доброволно заплатената сума от 2460.70 лв. с пощенски запис по сметка на С. Б. Г.“. Извършеното доброволно плащане, съставлява класическа хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Уреденият трети фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД предполага съществуващо правно основание ( в случая невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на предварително изпълнение ) при получаването на престацията от страна на лицето кредитор, но в последствие това правно основание е отпаднало с обратна сила. Връщане на даденото в изпълнение на отпаднало с обратна сила основание по реда на издаването на обратен изпълнителен лист касае само суми, привеждани в рамките на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, но не може да обхване суми, платени доброволно, извън рамката на изпълнителното производство. Доколкото е безспорно, че в диспозитива на съдебния акт липсва изрично произнасяне, че искането по реда на чл. 245, ал.3, предл.2-ро ГПК частично не се уважава, то молбата по чл. 247, ал.1 ГПК се явява не само допустима ( поради липсата на срок, в който правото може да бъде упражнено ) ,но и основателна. По изложените съображения и на основание чл. 247, ал.1 ГПК, върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия