Определение № 8202 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С., от гр. Варна чрез нейния пълномощник срещу протоколно определение от 24.03.2025 г. по адм. д. № 1664/2024 г. на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. С. срещу разрешение за строеж №0-11/15.07.2024 г. на главния архитект на район "Одесос", община Варна досежно самостоятелните обекти с идентификатор 10135.1507.694.1.1 на първи етаж и 10135.1507.694.1.2 на втори етаж на сграда находяща се в УПИ 1635, кв. 52 по плана на 8 м.р в гр. Варна, [улица] и е прекратено производството по делото в тази част. Счита обжалваното прекратително определение за незаконосъобразно и необосновано и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни- Г. М. Й. и С. Г. Й. чрез своя процесуален представител намират частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване от частната жалбоподателка пред първоинстанционния съд е разрешение за строеж №0-11/15.07.2024 г. главния архитект на район "Одесос", община Варна, с което е разрешено на Г. М. Й. и С. Г. Й. да извършат основен ремонт на външния вид на покрив на жилищна сграда и вътрешно преустройсто на СОС с идентификатор 10135.1507.694.1.1 на първи етаж и 10135.1507.694.1.2 на втори етаж на сграда находяща се в УПИ 1635, кв. 52 по плана на 8 м.р в гр. Варна, [улица]. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали жалбоподателката е заинтересовано по делото лице да обжалва цитираното разрешение за строеж в частта за преустройство на самостоятелноте обекти в сградата съобразно разпоредбата на чл. 185 ЗУТ. Според съда, след като изслуша заключението на вещото лице, приема, че по отношение на жалбоподателката не са налице изключенията, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗУТ и последната няма право да обжалва процесното разрешение за строеж по отношение на двата самостоятелни обекта, предмет на разрешението. С този мотив съдът е постановил обжалваното прекратително определение. Определението е процесуално и материално незаконосъобразно при следните съображения: На първо място изводът дали едно лице е активно легитимирано да обжалва конкретно разрешение за строеж при наличие на правен интерес не може да бъде предмет на назначена съдебно-техническа експертиза, тъй като е правен въпрос, който следва да бъде разрешен от съда през призмата на чл. 149, ал. 2, т. 1 -4 ЗУТ. В случая съдът не е изложил никакви мотиви досежно постановеното от него прекратително определение с оглед приетата липса на правен интере за жалбоподателката. Съдът не е изложил никакви фактически констатации, от които да е видно жалбоподателката собственик ли е в сградата, в която са разрешени описаните в разрешението за строеж строителни дейности. Съдът е следвало да обсъди качеството на жалбоподателката дали е лице с правен интерес с оглед всичките предпоставки на чл. 149, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ, като извърши конкретни фактически установявания с оглед тези обстоятелства. Приетото от съда, че по отношение на жалбоподателката не са налице изключенията, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗУТ, е абсолютно недостатъчно да се отрече активната й легитимация за обжалване на процесното разрешение за строеж. Съдът изобщо не е посочил защо не са налице тези изключения и кои са те, за да приеме липса на правен от обжалване интерес. В случая видно от обжалваното разрешение за строеж е разрешено вътрешно преустройство на два самостоятелни обекта на първи и втори етаж от сградата, а при преустройство и промяна на предназначението лица с правен от обжалване интерес са тези лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тоест налице е правен интерес по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази насока по отношение на допуснатото с обжалваното разрешение за строеж преустройство на два самостоятелни обекта от сградата отново липсват фактически установявания и мотиви налице ли е тази правна предпоставка. При липсата на мотиви и фактически установявания, с оглед забраната за касационната инстанция да установява каквито и да са факти, то в случая не може да се прецени материалната законосъобразност на атакуваното определение с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за нова проверка от съда на допустимостта на предявената от М. С. жалба срещу разрешение за строеж №0-11/15.07.2024 г. на главния архитект на район "Одесос", община Варна досежно самостоятелните обекти с идентификатор 10135.1507.694.1.1 на първи етаж и 10135.1507.694.1.2 на втори етаж на сграда находяща се в УПИ 1635, кв. 52 по плана на 8 м.р в гр. Варна, [улица]. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,