Определение № 2063 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. В. Й. срещу определение на Софийски градски съд № 5397 от 20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 13683/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 31.10.2022 г. по гр.д.№ 52379/ 2022 г. за прекратяване на производството по предявената от частната жалбоподателка и други лица против А. Б. Ш. молба, квалифицирана по чл.8 т.1 вр. чл.4 ал.1 ЗЗДН. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба касационната инстанция констатира, че тя не подлежи на разглеждане по същество. С молбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, пред съда е предявено искане за защита по ЗЗДН. Съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН производството по тази молба е двуинстанционно – окръжният съд е последна инстанция, чиито актове не подлежат на касационен контрол. Щом по отношение на въззивното решение по молба по ЗЗДН касационният контрол е изключен, този контрол е изключен и по отношение на определението, с което молбата е счетена за недопустима, съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Преценката на въззивния съд, че актът му, в който изрично молбата е квалифицирана по чл.8 т.1 вр. чл.4 ал.1 ЗЗДН, е обжалваем, е неправилна и не обвързва настоящата инстанция. Подадената частна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд