Решение № 6573 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби: на П. М. М., на Факултетния съвет (ФС) на Юридическия факултет (ЮФ) на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), на П. В. М. срещу Решение № 1000/09.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 6797/2025 г. С обжалваното решение е отменено решение на ФС на ЮФ на УНСС, обективирано в т. 2.1 и т. 2.2 от Протокол № 5/12.06.2023 г. за избор на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“ към катедра „Наказателноправни науки“, с което са избрани гл. ас. д-р П. В. М. и гл. ас. д-р П. М. М.; преписката е изпратена на административния орган за продължаване на конкурсната процедура съгласно указанията на съда, дадени в мотивите на решението; Университета за национално и световно стопанство е осъден да заплати разноски по делото. Решението се обжалва и от тримата касатори с доводи, че то е недопустимо и неправилно – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторите считат, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба – подадена от лице без правен интерес и по просрочена жалба. Касаторите считат, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорват извода на съда, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) не позволява делегиране на правомощия от ректора на висшето учебно заведение. Считат, че предвид чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) може да му се делегират такива правомощия. Излагат съображения за неправилност на изводите на съда относно дейността на научното жури, като считат, че по този начин се разширяват границите на съдебния контрол. Оспорват като необосновани и неправилни изводите на съда, че в решението на научното жури и на ФС не се съдържат мотиви, както и, че третият кандидат не бил оценен от научното жури, респ. то не е изпълнило задължението си да оцени научната оригиналност на монографиите. За необосновани и неправилни се считат и изводите на съда относно втория етап от оценяването на кандидатите в конкурса. Иска се обезсилване на съдебното решение или неговата отмяна и отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание касаторите лично и/или чрез процесуалните си представители поддържат касационните си жалби. Всеки от касаторите претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – С. О. С. оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмени отговори и лично, и чрез процесуален представител, в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 6952/24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 8445/2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), е отменено Решение № 9257/19.06.2024 г., по адм. дело № 6793/2023 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане. Касационната инстанция е установила допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Дадените при новото разглеждане указания са за обсъждане на всички представени по делото доказателства заедно и поотделно, като се изложат обосновани правни изводи по всички основания по чл. 146 АПК, както и да се обсъдят и доводите и възраженията, изложени в касационната жалба във връзка със законосъобразността на административния акт. В изпълнение на указанията, за да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: С решение по т. 2 от Протокол № 40/17.11.2022 г. на катедра „Наказателноправни науки“ в ЮФ на УНСС е предложено на ФС да утвърди предложение за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“, две щатни бройки в професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“. Предложението е утвърдено от ФС с решение по т. 2 от Протокол № 6/17.11.2022 г. В Държавен вестник (ДВ) бр. 98/09.12.2022 г. е обнародвана обява за конкурса. Документи за участие са подадени от трима кандидати: гл. ас. д-р С. С. на 07.02.2023 г., гл. ас. д-р П. М. на 06.02.2023 г. и гл. ас. д-р П. М. на 03.02.2023 г. Със Заповед № 320/10.02.2023 г. на заместник-ректора на УНСС е утвърдена комисия за разглеждане на документите за участие в конкурса. Комисията е допуснала до участие и тримата кандидати - протокол от проведеното заседание на 15.02.2023 г. Със Заповед № 259/08.02.2023 г. на заместник-ректора на УНСС е утвърден съставът на Научното жури (НЖ), което да проведе конкурс за заемане на две академични длъжности „доцент“ по професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“, публикуван в ДВ, бр. 98 от 09.12.2022 г. Всеки от членовете на НЖ е представил декларация по чл. 4 ЗРАСРБ. Научното жури е приело, че и тримата кандидати отговарят на изискванията по чл. 2б, ал. 2, ал. 3 ЗРАСРБ, както и на допълнителните изисквания на УНСС - Протокол № 15/20.02.2023 г. от проведено присъствено заседание на НЖ. Членовете единодушно са приели, че и тримата кандидати се допускат до оценяване. На същото заседание НЖ е определило председател на журито и членовете, които ще изготвят рецензиите и становищата, както и краен срок за изготвянето на рецензии и становища - 24.04.2023 г. На 28.04.2023 г. на интернет страницата на УНСС е публикувана информация за конкурса, чрез публикуване на резюметата на трудовете на тримата кандидати, рецензиите от проф. М. Ч. и проф. М. Г. и становищата от проф. П. П., доц. д-р Б. Ч., доц. д-р Н. К., доц. Р. И. и доц. Н. К.. Всеки един от кандидатите е уведомен, че е допуснат до оценяване, както и за датата и мястото на заключителното заседание на НЖ, на което кандидатите да представят избраната от тях тема, съответстваща на обявения конкурс. От представената рецензия от проф. М. Ч. съдът е установил, че кандидатът гл. ас. д-р С. С. изпълнява количествените изисквания за заемане на академичната длъжност „доцент“ в УНСС. Установил е, че според рецензията независимо, че представеният хабилитационен труд „Международно наказателно право“ отговаря на формалните изисквания за монография, тъй като има ISBN, общо обем от 100 страници и две научни рецензии, същият не отговаря на съдържателните изисквания за монографично изследване, а именно: да съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност. В рецензията е посочено, още, че кандидатът не отговаря на минималните качествени национални изисквания за заемане на длъжността „доцент“, тъй хабилитационния труд по своята същностна характеристика не е монографичен труд, съгласно параграф 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРАСРБ, а представлява учебник. Съдът и посочил, че според рецензента, по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, не могат да се оценяват като заместващи монографичния труд представените от участника публикации и статии. В рецензията е прието, че гл. ас. д-р С. С. не изпълнява изискването по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, като в заключение се дава отрицателна оценка и съответно се предлага на НЖ да не бъде избран за доцент в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ в УНСС. По отношение на другите двама кандидати рецензията е положителна, като се предлага на НЖ да предложи на ФС да бъдат избрани за доценти в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ в УНСС. Съдът е установил, че рецензията на проф. д-р М. Г. по отношение на гл. ас. д-р С. С. е аналогична. Според рецензията монографичният труд „Международно наказателно право“ по същество не притежава характеристиките на монография, а е учебник, доколкото самият автор при представянето й е пояснил, че е учебник, предназначен за обучение и подготовка по международно наказателно право, поради което не отговаря изискването по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ. С рецензията се дава отрицателна оценка и съответно се предлага на НЖ гл. ас. д-р С. С. да не бъде избран за доцент в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ в УНСС. С рецензията е дадена положителна оценка на кандидатите гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М.. От представените становища от доц. Б. Ч., доц. Р. И. и проф. П. П., съдът е установил, че в същите те приемат, че хабилитационният труд на гл. ас. д-р С. С. не е монография, поради което не отговаря на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ. По отношение на другите двама кандидати съдът е установил, че в становищата за тях се дава положителна оценка, като се предлага на ФС на ЮФ на УНСС да бъдат избрани гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М. за заемане на длъжността „доцент“ в УНСС. От Протокол № 15А от 30.05.2023 г. от проведено заключително заседание на НЖ, съдът е установил, че на ФС на ЮФ при УНСС се предлага гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М. да бъдат избрани за заемане на академичната длъжност „доцент“ в УНСС. На заседанието са изслушани кандидатите гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М., които са представили пред НЖ темите, с които са кандидатствали и съответно са взели становище по отразените в рецензиите и становищата забележки и препоръки по отношение на представените от тях монографични трудове, статии и публикации. Главен асистент д-р С. С. е изложил аргументи и доводи в подкрепа на представения от него хабилитационен труд „Международно наказателно право“, че е монография, отговаряща на изискванията за такава по смисъла на определението дадено в параграф 1, т. 10 от ДР на ЗРАСРБ. Въз основа на взетите решения председателят на НЖ е изготвил доклад до ФС на ЮФ на УНСС с предложение гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М. да бъдат избрани и назначени на академичната длъжност „доцент“ в УНСС. С обжалваните т. 2.1 и т. 2.2 от Протокол № 5 от проведеното заседание на 12.06.2023 г. на ФС на ЮФ на УНСС гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М. са избрани за заемане на академичната длъжност „доцент“ в УНСС. Установено е, че в хода на конкурсната процедура от гл. ас. д-р С. С. е подаден сигнал до министъра на образованието и науката относно съмнения за конфликт на интереси по отношение на членовете на научното жури доц. д-р Б. Ч. и Ю. М.. Сигналът е разгледан от членовете на научното жури на заседание от т. 1 от Протокол № 15-А/30.05.2023 г., а Комисията за академична етика при УНСС е приела, че такъв конфликт не е налице. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение подробно е възпроизвел в решението. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ. Приел е, че при провеждането на конкурсната процедура за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“ към катедра „Наказателноправни науки“ при УНСС са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които могат да бъдат определени като съществени и които мотивират отмяната на оспореното решение на ФС само на това основание. В тази връзка е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ не позволява делегиране на правомощия от ректора на висшето учебно заведение на друго лице, тоест компетентен да назначи научното жури е ректорът на УНСС. Посочил е, че Заповед № 259/08.02.2023 г. за назначаване на състава на НЖ е издадена от заместник-ректора на УНСС. Приел, е че нарушението е съществено, тъй като се отразява на законосъобразното формиране на състава на НЖ, което оценява кандидатите в процедурата и доколкото решението му от заключителното заседание по чл. 27а ал. 1 ЗРАСРБ е необходима предпоставка за последващото развитие на процедурата и за вземане на решение за избор на „доцент“ от ФС по реда на чл. 27а ал. 2 ЗРАСРБ. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила е приел и допуснатите нарушения в етапа на допускането и оценяването на кандидатите. В тази връзка е изложил съображения, че при безспорно установеното по делото, че гл. ас. д-р С. С. е бил допуснат до участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“ като отговарящ на минималните изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 и чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ, при оценяването на кандидатите, предвид приетото в рецензиите и становищата относно труда „Международно наказателно право“, че не е монография, неправилно НЖ не е направило преценка за необходимостта от замяна на труда още на етапа по допустимостта, предвид факта, че гл. ас. д-р С. С. е участвал в конкурса с общо три монографични труда. Извел е извод, че на практика на етапа на оценяването НЖ е направило преценка за допустимостта на кандидата гл. ас. д-р С. С., което водело до извод, че първият етап от конкурсната процедура по допускането на кандидатите е проведен от НЖ формално. Приел е, че в оспореното решение не се съдържат никакви мотиви относно избора на гл. ас. д-р П. М. и гл. ас. д-р П. М. за „доцент“ в УНСС, освен препращането към доклада на доц. д-р Б. Ч. - председател на НЖ. Посочил е, че в решението не се съдържат и никакви мотиви, относно причината, поради която гл. ас. д-р С. С. не е избран за заемане на академичната длъжност „доцент“. Посочил е, че ФС е следвало да изложи собствени мотиви относно кандидата гл. ас. д-р С. С.. Приел е и, че НЖ по отношение на представената от гл. ас. д-р С. С. монография „Международно наказателно право“ неправилно е приел, че същата не представлява монография. В тази връзка съдът е изложил съображения, че след като един хабилитационен труд е бил рецензиран от две хабилитирани лица - доцент и професор като монография, която има ISBN и е в обем от 100 страници, не е допустимо други двама професори да твърдят обратното. Посочил е, че в етапа на оценяването НЖ е следвало да оцени труда на гл. ас. д-р С. С. като монография, и съответно да направи своите забележки и препоръки по съдържанието му, но не и да го изключи от участие. Решението е правилно по следните съображения. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо. На първоинстанционния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 226 АПК, от ВАС при новото разглеждане на спора не са дадени указания за установяване и излагане на съображения относно допустимостта на жалбата. В Решение № 6952/24.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 8445/2024 г. е прието, че обжалваното решение на АССГ е валидно и допустимо, но неправилно. Независимо от това, предвид наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено по просрочена жалба и по жалба подадена от лице без правен интерес, следва да се посочи следното: За резултата, с който е завършил обявеният конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“ към катедра „Наказателноправни науки“ С. С. е уведомен с писмо изх. № 661/15.06.2023 г. Между страните не се спори, че писмото е станало известно на С. на 15.06.2023 г., като считано от тази дата, жалбата подадена по пощата на 29.06.2023 г. е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Фактът, че с молба от 24.08.2023 г. са отстранени нередовности на жалбата, в изпълнение на указанията на съда, не променя този извод. Противно на доводите в касационните жалби, с молбата от 24.08.2023 г. не се въвежда нов предмет на жалбата, а се уточнява вече подадената, предвид данните по делото, че едва след образуване на съдебното производство жалбоподателят С. е имал достъп до административната преписка и до обжалваното решение на ФС за избор на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 3.6 „Право“, научна специалност „Наказателно право“ към катедра „Наказателноправни науки“. Няма данни и доказателства по делото, че на С. С. е връчен препис от Протокол № 5/12.06.2023 г. Неоснователно в касационните жалби се сочи, че С. С. няма правен интерес от оспорването. Решенията на ФС по Протокол № 5/12.06.2023 г., са крайният акт, с който този конкурс приключва – чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ. С. С., като лице което е участник в конкурса и за което решението на ФС е неблагоприятно, доколкото той не е сред избраните за заемане на длъжността, има правен интерес да го обжалва, независимо, че в Протокол № 5/12.06.2023 г. на ФС липсва изричен диспозитив, че същият не се избира за доцент в обявения конкурс. Приемането на тезата на касационните жалбоподатели, че след като С. С. не е адресат на т. 2.1 и т. 2.2 от Протокол № 5/12.06.2023 г. на ФС на ЮФ на УНСС същият няма правен интерес от оспорването им, би лишило участник в конкурса от гарантираното му от чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ право да обжалва решението на ФС на ЮФ на УНСС. Решението на НЖ, с което С. С. не се предлага да бъде избран на академичната длъжност, за която е обявен конкурса, като междинен акт в конкурсната процедура, не подлежи на самостоятелно обжалване. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, макар че настоящата инстанция не споделя всички доводи на първоинстанционния съд. Правилен и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ не позволява делегиране на правомощия от ректора на висшето учебно заведение на друго лице и че назначаването на НЖ със заповед издадена от заместник-ректора на УНСС, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна, тъй като се отразява на законосъобразното формиране на състава на НЖ. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ ректорът на висшето училище, съответно ръководителят на научната организация определя със заповед състава на научното жури въз основа на утвърденото по реда на ал. 1 предложение в срок не по-късно от 14 дни от получаването му. Видно е, че разпоредбата не допуска възможност ректорът/ръководителят на научната организация да делегира тези си правомощия на друго лице. Административните органи, при осъществяване на своите административни функции, а при упражняване на правомощията си по чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ ректорът на УНСС действа като административен орган, с точно определени от закона правомощия в открита конкурсна процедура за заемане на академичната длъжност „доцент“, могат да правят само това, което законът им позволява. И след като специалният закон – ЗРАСРБ, не предвижда възможност ректорът да делегира правата си, то условие за валидност на акта, с който се назначава НЖ, съответно условие за надлежното конституиране на НЖ, е то да бъде определено именно от ректора на висшето училище. Компетентността на ректора на УНСС да определи НЖ произтича от закона, поради което не може да се прехвърли на друг орган по силата на издадената от ректора на УНСС заповед – в случая Заповед № 3268/18.11.2021 г. на ректора на УНСС или утвърдената длъжностна характеристика за длъжността заместник-ректор по научноизследователската дейност, каквито доводи се излагат в касационните жалби. Противно на изложеното и от тримата касатори такива правомощия не дава и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО), съгласно който заместник-ректорът подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. Упълномощаването е едностранна правна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име и за негова сметка определени действия. За разлика от упълномощаването делегирането е установено от закона временно прехвърляне на част от правомощията на административен орган на друг административен орган, обикновено подчинен на делегиращия орган. Прехвърля се власт за упражняване на правомощия и отговорността за това. При делегирането органът на когото са делегирани правомощията действа от свое име и за своя сметка. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗВО не предвижда възможност за делегиране на правомощия от страна на ректора. Тя предвижда възможност ректорът да упълномощи заместник-ректора да го представлява, т. е. да действа от негово име и за негова сметка. Представената пред настоящата инстанция Заповед № 3268/18.11.2021 г. на ректора на УНСС не е такава за упълномощаване на заместник-ректора да определи НЖ в открития конкурс. Това е заповед, с която ректорът е разпределил функции на заместник-ректорите, за да го подпомагат в дейността му, като част от правата им по чл. 33, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 2 ЗВО, но тя не упълномощава, по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗВО, заместник-ректора да издава заповеди по чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ. Като такова упълномощаване не може да се приеме, предвиденото в заповедта заместник-ректора да подписва заповеди за утвърждаване на НЖ. По начина, по който е формулиран този текст на заповедта се налага извод, че се касае за делегиране на правомощия, но както се посочи по-горе, възможност за делегиране на правомощието за определяне на състава на НЖ законът не предвижда. Отделно от това Заповед № 259/08.02.2023 г. за определяне на състава на НЖ е издадена не от името на ректора, както би било ако имаше упълномощаване, а от името на заместник-ректора по научноизследователската дейност и международно сътрудничество в УНСС – посочено е неговото име и длъжност и не е отразено, че заместник-ректора действа в качеството му на упълномощено от ректора лице. След като ЗРАСРБ не дава възможност за делегиране на правомощията на ректора по чл. 4, ал. 2, то това не може да стане с нарочна заповед на ректора. Делегацията не може да е валидно извършена и на основание Правилника за дейността на университета за национално и световно стопанство, предвид предвиденото в чл. 26, ал. 1, т. 2 от този правилник, защото това противоречи на чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Определянето на състава на НЖ от компетентния за това орган е необходимо, за да се гарантира законосъобразното провеждане на процедурата, предвид основната роля на НЖ в провеждането на конкурса – допускането на кандидатите до оценяване, тяхното оценяване и класиране и предлагането на кандидатите за избор от ФС. В касационните жалби се сочи, че едва при постановяване на решението при второто разглеждане на делото се е повдигнал въпросът за компетентността на заместник-ректора на УНСС да определи НЖ, с което същите са били поставени в положение на процесуална изненада, след постановяване на решението от първоинстанционния съд. Указанията на ВАС към първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото са били да изложи съображения по всички основания по чл. 146 АПК, което решаващият съд е направил. Преценката му за законосъобразното конституиране на НЖ е част от преценката за спазване на административнопроизводствените правила, в изпълнение на дадените му указания. Недаването на указания от първоинстанционния съд на страните за представяне на доказателства относно компетентността на ресорния заместник-ректор да определи състава на НЖ, не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да има за последица отмяна на решението. Пред настоящата инстанция касаторите са представили доказателства във връзка с доводите си, че съдът неправилно е приел нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗРАСРБ, с което правото им на защита е гарантирано. Представените доказателства, по изложените по-горе съображения, не водят до изводи различни от тези до които е достигнал решаващият съд. Член 24-28 ЗРАСРБ регламентират реда и условията за заемане на академичната длъжност „доцент“. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл. 24, ал. 1, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да отговарят на следните условия: да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научната степен „доктор на науките“. В чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ е предвидено, че в 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване и определя за допуснатите кандидати двама рецензенти, от които поне единият заема академичната длъжност „професор“. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗРАСРБ научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ в съответствие с резултатите от справките по чл. 26, ал. 1. В началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на бележките, посочени в рецензиите и становищата, както и на отправените към тях въпроси от членовете на научното жури. В чл. 27, ал. 4 с. з. е предвидено какво следва да вземе предвид НЖ при равни условия по чл. 26, ал. 1 ЗРАСРБ. Макар настоящата инстанция да не споделя извода на първоинстанционния съд, че НЖ е следвало да извърши преценка за необходимостта от замяна на монографията на гл. ас. д-р С. С. още на етапа по допустимостта, защото преценката кой труд ще се представи като монография е на кандидата и законът не предвижда правомощия на НЖ да дава указания за смяната му, правилен е изводът на решаващия съд, че на практика на етапа на оценяването НЖ е направило преценка за допустимостта на кандидата гл. ас. д-р С. С., поради което първият етап от конкурсната процедура по допускането на кандидатите е проведен от НЖ формално. Видно е от доказателствата по делото, че в хода на оценяването от рецензентите и от останалите членове на НЖ е дадено становище, че трудът представен от С. С. като монография не отговаря на изискването за такава. По силата на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ представянето на публикуван монографичен труд е условие за допускане до оценяване. Следователно ако кандидатът не е имал монографичен труд, той не би следвало въобще да се оценява. В случая С. С. е допуснат до оценяване. След като е допуснат до оценяване, законът изисква изготвянето на рецензии и становища, който завършват с положително или отрицателно заключение за избор. В хода на оценяването не би следвало да се взема решение за липса на предпоставките за допускане до оценяване, защото липсата на предпоставките за допускане до оценяване има за последица отстраняване на кандидата от НЖ. Всеки етап от процедурата по провеждането на конкурса от НЖ е важен и спазването на законовите изисквания за провеждането му е гаранция за законосъобразност на процедурата и за гарантиране на правата на всички участници в конкурса. Преди допускане до оценяване следва НЖ да прецени дали кандидатите отговарят на изискванията на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ, каквото е законовото му задължение. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не може сам да извърши преценка дали представеният от даден кандидат труд е монография по смисъла на §1, т. 10 ДР на ЗРАСРБ, съгласно който „Монография“ е публикувано научно издание, което съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същ възглед. Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, който има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница. Тя съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография, като в текста има позовавания на други научни трудове. Съдът може без специални знания да извърши преценка дали са налице формалните изисквания един труд да се окачестви като монография, а именно дали е публикувана, дали притежава ISBN, дали е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница, колко са авторите но не и да прецени дали един труд отговаря на останалите изисквания на легалната дефиниция. Затова настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че представеният труд „Международно наказателно право“ е монография, защото за това са необходими специалния знания, каквито съдът няма. Описаните по-долу в решението нарушения на процедурата не предполагат отмяна на решението и произнасяне по този въпрос от настоящата инстанция, защото тази преценка трябва да направи първо НЖ. В случая относно С. С. от решението на НЖ не е ясно дали същият е отстранен (липсва монографичен труд) и затова не е предложен за избор от ФС или е получил отрицателна оценка (т. е. има монография и е оценен) и затова не е предложен за избор от ФС. Такава двойственост е недопустима и е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от становищата и рецензиите, които са станали част от мотивите на НЖ монографията на кандидата е оценявана, като той е получил отрицателна оценка, но едновременно с това е прието, че липсва монография, тъй като представеният труд „Международно наказателно право“ е преценено, че не отговаря на законовите изисквания на § 1, т. 10 от ДР на ЗРАСРБ за монография. Това смесване на етапите на провеждане на конкурсната процедура я е опорочило до степен, че да доведе до незаконосъобразност на решенията на ФС за избор на останалите кандидати. След връщане на делото като преписка НЖ следва да прецени и изложи съображения дали отстранява кандидата С. С. или го допуска до оценяване. При оценяване на допуснатите кандидати следва да се спази процедурата предвидена в чл. 26, ал. 3 и ал. 4 ЗРАСРБ. В съответствие с изискванията на чл. 27а, ал. 1 ЗРАСРБ НЖ следва да класира кандидатите и да ги предложи за избор, в случая от ФС, за да може последният, в съответствие с предвиденото в чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ, да вземе решение за избор на лицето/лицата, което/които ще заеме/заемат академичната длъжност „доцент“ в откритият конкурс. Решението за избор е в правомощията на ФС, който има правото да възприеме предложението на НЖ, но има правото и да не приеме това предложение. Именно заради това е законовото изискване първо за класиране на оценените кандидати, а след това предлагането им за избор. За пълнота на изложението настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че изводите на решаващия съд за немотивираност на актовете на НЖ и на ФС са неправилни. В Протокол № 15-А от 30.05.2023 г. на НЖ изрично е отбелязано, че членовете на НЖ са представили рецензиите и становищата си относно всеки кандидат и, че тяхното съдържание следва да се разглежда като неразделна част от протокола. Отделно от това всеки от членовете на НЖ е потвърдил оценките си по отношение на кандидатите. По този начин изложеното в рецензиите и становищата представлява част от протокола на НЖ и са неговите мотиви. Доколкото с решението на ФС се възприема предложението на НЖ, то не е необходимо отделно излагане на мотиви, противно на приетото от съда. Мотивите на НЖ са възприети и от ФС и представляват и негови мотиви. В случаите когато ФС не приеме предложението на НЖ, който е помощният орган в процедурата по провеждането на конкурса, то тогава в протокола на ФС следва да се изложат мотиви, защо не се приема предложението на НЖ и защо се стига до различен избор. Случаят обаче не е такъв. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 2000 евро изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Разписка за получена сума от 30.03.2026 г. Направеното от касационния жалбоподател - ФС на ЮФ на УНСС, чрез процесуалния му представител, възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за настоящата инстанция е неоснователно, предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, броя на касационните жалби по които е образувано делото и извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия. Няма основания за намаляването на същото. В хода на устните състезания пред настоящата инстанция касационният жалбоподател ФС на ЮФ на УНСС е направил искане да се отмени първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, алтернативно да се намалят същите. Предвид § 40 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИДАПК) (ДВ бр. 63/2025 г.) по това искане за настоящата инстанция няма процесуална възможност за преценка на присъдените разноски. Искането предвид чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е следвало да се направи своевременно пред първоинстанционния съд. Доколкото срокът по чл. 248 ГПК е изтекъл, то не се дължи и изпращане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне. По направеното в касационната жалба на ФС на ЮФ на УНСС възражение за липсата на произнасяне от съда по направеното възражение за прекомерност следва да се отбележи, че това не може да доведе до отмяна на решението в частта за разноските от настоящата инстанция предвид непроведената процедура по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. § 40 от ПЗР на ЗИДАПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение